Малка част от хората с психични заболявания са опасни

Малка част от хората с психични заболявания са опасни. Зависи от самото заболяване и от това как то е контролирано и се лекува. Това каза психиатърът д-р Георги Хранов в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова. 

Той обясни, че причините за психичните разстройства най-често са генетични. "Може да бъде и спонтанна мутация, но най-често се касае за генетичен фактор. За отключването на болестта се приема, че има много фактори, обикновено някакво събитие с голяма по-емоционална важност за болния", обясни специалистът.

В момента психичните заболявания са на второ място след сърдечносъдовите, а според прогнозите на Световната здравна организация те ще заемат първо място сред заболяванията, които водят до инвалидизация. "Промяната на стила на живот и засилващият се стрес, напрежението и отговорността провокират подобни разстройства. Тревожните разстройства нарастват, както и аутизмът при децата", допълни д-р Хранов.

Най-често психичните и психотичните заболявания започват между 20 и 30-годишна възраст. Част от хората остават недиагностицирани. "Много често такива хора попадат в психиатрични клиники, след като направят някакво противообществено деяние и идват с полиция и линейка", обясни психиатърът.

Съществен проблем на психиатричната помощ в България е неравномерното й разпределение. У нас има едва 12 диспансера и 12 болници, посочи д-р Георги Хранов. "Има много места, където изобщо няма психиатри. Сериозен проблем е, че специалистите намаляват. Няма интерес към тази специалност – брутната заплата не минава 2500 лева, при всички рискове и дежурства", обясни той.

В София, където има два диспансера и болницата в Нови Искър, проблемът е легловата база. "Мисля, че е занижен контролът от страна на Министерство на здравеопазването по отношение на легловата база. Леглата бяха съкратени в пъти за последните години", поясни д-р Хранов.

Той бе категоричен, че трябва да има по-строг контрол на тежките психиатрични заболявания и възможностите за лечение. "Психотерапията като цяло не е поета от Здравната каса, все още няма пътеки за психиатрията. Доскоро въобще нямаше високоспециализирани дейности в психиатрията, сега е една. Не е добре разграничена амбулаторната и болничната помощ. Няма проследяване след изписването, няма облекчения за болните за по-лесен достъп, програми за скрининг за психиатрични заболявания", изброи специалистът.