Първи сме в Европа по брой изоставени бебета

Държим първенството в Централна и Източна Европа по брой бебета, настанени в домовете за деца. Това каза Дани Колева, директор детска политика в Националната мрежа за децата.

През последните години има увеличение в броя на децата, които постъпват в домове, въпреки извършването на реформа в посока деинституционализация. Противно на това страната ни е на едно от последните места в Европа по размер на средствата, отпускани за тези деца.

По данни на Националния статистически институт за 2009 г. 44,6% от българските деца живеят в бедност, а с увеличаването на кризата през последните години техният брой сигурно е нараснал, заяви Колева.

240 млн. лева е финансирането, осигурено от националния бюджет и от европейските фондове. Средствата ще се използват за шест пилотни проекта, включително за закриване на домове за деца с увреждания, за преструктуриране на местата за медико-социална грижа за деца, за деинституционализация на домовете за деца, лишени от родителска грижа и др.

Според Мария Херцог, президент на Eurochild и член на Комитета за правата на детето на ООН - Женева, най-важното е обществото да разбере кои са децата, които се нуждаят от подобна грижа и какво точно трябва да се направи за тях. Най-важното послание според нея е, че институционализацията е последствие, а не причина.

"Проблеми има навсякъде, дори и в най-богатите страни, в северните страни”, заяви Мария Херцог. По думите ѝ подобни проблеми има, когато липсват добри здравни, социални и образователни услуги, които да предотвратят зараждането на негативни тенденции.

От друга страна, важно е обществото да цени стойността на всяко едно дете, защото то е носител на собствените си права и от благоденствието му зависи благоденствието на цялата ни общност, смята тя.

Нужно е да знаем всичко това, защото около 1 млн. деца в Европа са настанени в места с алтернативни форми на грижа, обясни Микаела Коста от Eurochild, член на работната група по деинституционализация към Европейската комисия.

По думите ѝ вече има ясни доказателства за вредното въздействие на институционалната грижа върху децата, защото тя забавя развитието им и влошава тяхното благосъстояние. Въпреки това институционализацията на децата в Европа още е доста разпространена и това важи с пълна сила за държавите от бившата съветска система, смята Коста.

В период на криза тези проблеми се задълбочават поради сравнително високите разходи по време на прехода от старата в новата система. Поради този факт от Eurochild настояват, че деинституционализацията трябва да стане ключов приоритет в Европа, стига средствата от ЕС да се използват за финансирането на краткосрочни проекти, които да изпълнят дългосрочни цели.

Един от основните проблеми, свързани с домовете за деца в България, е рискът от замяна на големия тип домове с малки. Идеята е 24-те големи дома да бъдат сменени със 149 малки, в които да има до 12 деца. Предвидени са и по 2 допълнителни места за настаняване по спешност.

Постоянната поява на нови деца обаче няма да осигури семейна среда за останалите. Освен това домовете не са достатъчно финансирани от държавата. За едно място в такъв дом държавата отпуска 7000 лева, а реално едно дете се нуждае от още 7000 лева, за да живее нормално.

Според Колева е нужно превенцията на изоставянето да бъде поставена във фокуса на реформата, така че да се създаде широка мрежа от услуги, която да помогне на рисковите семейства. По този начин ще се намали броят на децата, които попадат в домовете и ще се реформира самият вход на системата, при децата от 0 до 3 години.

Основен недостатък на системата е, че 351 социални работници се занимават с 6 226 деца в домовете и отделно с тези, които са в риск от бедност. Цифрата се явява толкова голяма, че се разчита социалните работници "да правят чудеса”. Колева обясни, че правителството предвижда да назначи повече хора, които да се занимават с това. Идеята е те да работят 24 месеца на заплати от 360 лева. Ниското заплащане обаче води до липса на мотивация. 

Нужно е и развитието на механизъм за реинвестиране на средствата, които са спестени от домовете, така че те да не потъват в държавния бюджет. От Националната мрежа за децата настояват тези пари да отиват за услуги за деца, за социалните работници, подкрепата на семействата и качествено заплащане.