Черният пазар на политическата реклама

На прага сме на официална предизборна кампания, но и извън нея - всички сме обстрелвани от политически послания. Оказва се обаче, че партии създават на тъмно собствени мрежи за влияние, с които манипулират избирателите през различните социални медии? Етична практика ли е микротаргетирането на гласоподаватели?

Как политиците отправят своите платени политически послания в социалните мрежи? Има няколко начина. И почти всички преминават границата на етичното.

Платформата Фейсбук два месеца преди изборите - парламентарно представените партии имат общо 19 публикации в рамките на 30 дена през официалните си профили, маркирани като платена политическа реклама. Евродепутатите са с 54 реклами, 42 от тях на един евродепутат. Депутатите - 77, присмята БНТ.

"Сумите, които се дават от официалните политически партии и от техните лидери през официалните страници, са изключително малки. Сумите, които се дават през друг тип групи и страници са в пъти по големи, в някои случаи в десетки пъти по-големи. Тези суми, които минават през неофициалните страници понякога могат да надминат милион, дори два милиона на година", каза Тодор Галев - Център за изследване на демокрацията.

Това е така нареченият "черен пазар" на политическа реклама. През стотици фейсбук групи се разпространяват постове с политическо съдържание - явление, което особено се засилва в период на избори. Един от сигналите, че може би дадена партия е в сивия рекламен сектор е именно липсата на активна фейсбук реклама.

"Там е много трудно да се определи дори кои са тези групи, които всъщност служат за подобно нещо, защото сред групите има такива пряко свързани с партията - например младежко сдружение на еди коя си партия или някоя регионална структура, но има и много други групи, прави впечатление, че наливат доста пари в съдържание, което алгоритмите на мрежата са засекли като политическа реклама", обясни Тодор Галев - Център за изследване на демокрацията.

"Правят по-сиви реклами чрез групи, чрез отглеждане на страници по интереси и по мое мнение те са доста по-добре работят, защото всъщност там си позволяват да ангажират на много по-емоционално ниво. Не казват "вижте аз колко съм велик", а почват да громят опонентите и да ангажират един такива низки емоции като страх, мигрантите идват ще ни вземат работата, теми, които ангажират по-базови емоции , те могат да се прокарват през тези сиви вторични канали, то е малко по-трудно през профила на политика да се прокарат", каза Никола Тулечки - "Данни за добро".

Когато рекламата не е маркирана като политическа, Фейсбук не дава информация кой е платил за нея. Като тази реклама например, която алгоритмите не са я разпознали като такава. На страницата има още десетки подобни примери. Защо това не е редно – защото се нарушават правилата на фейсбук, според които реклами с политическо и социално съдържание трябва да се маркират като такива и по-важното - ще бъдат подведени потребителите.

"Не може да се разбере кой какви послания се опитва да излъчва и съответно, че стои определeна политическа сила зад определени послания. Сумите, които тези групи наливат изглеждат подозрително високи. Никой не може да докаже дали това е наистина - ние сме се събрали 10 човека и подрепяме дадена идея, зад която стои партия и ще дадем 200 евро за това, или тези 200 евро са дошли от черната каса на партията. Всъщност това е работа на разследващите органи. за съжаление подобни разследвания не са правени никога в България", каза Тодор Галев - Център за изследване на демокрацията.

През Фейсбук групите е разработен още един механизъм за заобикаляне на правилата - създават се мрежи за влияние, които по нерегламентиран начин прокарват политическо съдържание. Целта – създаване на определено настроение в обществото по дадена тема.

"Това което наблюдаваме - във времето, когато няма политически теми, те се занимават с клик стръв или нискокачествено съдържание, което да привлича внимание и да продава реклами, когато има някаква политическа тема или избори същите тези мрежи започват да сервират политическо съдържание, което най-често е по-негативно и очерня противниковия кандидат, отколкото да хвали даден политически спонсор", каза Никола Тулечки - "Данни за добро".

Никола Тулечки е един от изследователите на тези мрежи за влияние. Всяка точица в този сферичен модел е брънка от огромна верига.

"Правим връзки между профилите, които ги администрират и самите групи и гледаме мрежи къде много хора администрират много групи, точно както е това. Ето това е много интересно - базар аукцион търгове и Русия завинаги, Базар аукцион, Подкрепа за Русия. Това са някакви хора, които организират такива групи да бутат пропаганда и да печелят пари".

Генезисът на част от тези групи е общност, която е обединена около някаква кауза. Постепенно обаче администраторите променят името, както и съдържанието. Групите, създадени, за да търгуват публиката си често сменят десетки имена във времето.

"Сега ще видим всъщност историята на тази група. Започва от 2019 година и се казва "България мрази еничарина Пеевски и ДПС", после се казва "България и ВМРО срещу Пеевски и ДПС", "Избери българското с ВМРО", "Не даваме България", "Не даваме България на Слави", "Чалгарят Слави е маша на Ахмед Доган", "БСП е позор", "София мрази Васил Терзиев". Виждаме как с времето еволюира и как е в синхрон с процесите и това, което се случва през този период".

БНТ: Тоест това е един бизнес модел, който успешно се развива у нас?

Никола Тулечки: Да, и между другото доста голям ресурс отива там, защото всеки, който знае колко трудно се прави съдържание , чисто като мащаб съдържание, което се произвежда в тези групи е огромно. Не е безплатно и не се прави от доброволци със сигурност.

Тези групи са всъщност част от каналите за разпространение на дезинформация, които усилено работят у нас през последните години. Ефектът от тази дейност е фрагментацията на обществото по важни въпроси. То е манипулирано да приема определена гледна точка. Това стана особено явно по време на ковид пандемията, когато заради активната дейност на такива мрежи, ниското ниво на ваксинация нареди страната ни на първо място по смъртност в Европа.

"Публиката първо, че е подведена, защото тя клика върху мъдри цитати или патриотично съдържание или красиви снимки на деца и изведнъж започва да получава политическо съдържание и въобще не знае откъде идва то. В доста случаи наблюдаваме по-скоро сатира, или такова псевдоновинарско съдържание, което обаче таргетира точно определени теми и политически партии, определени кандидати и количествено натрупва и натрупва едни и същи теми и то е таргетирано,защото ние като гледаме кои са групите и какво е поведението в тях и по този начин очерня пред тяхната публика", поясни Никола Тулечки.

Наденица. Хора, които имат интерес към наденицата. По този начин един евродепутат и една политическа структура са избрали на кого да бъде показана тяхната реклама във Фейсбук. Този процес се нарича таргетиране. Изборът едни потребители да видят едно съдържание, а други съвсем различно. Защо това е нередно – защото дава възможност на политиците да казват на един избиратели едно, а на други - обратното. Така гласоподавателят не може да си изгради ясна представа за ценностите на партията. От години изследователите настояват Фейсбук да ограничи възможностите за политическо таргетиране.

"Преди няколко години в Германия се оказа, че една партия таргетира група потребители с екологичен начин на живот с посланието, че основна грижа й е защитата на околната среда и създаването на законодателство, което да затрудни предприемачите и в същото време рекламата на същата партия, насочена към хора от бизнеса е, че ще защити техните проекти от зелените хора", каза Орсоля Райх - Civil Liberties Union for Europe/Съюз за граждански свободи за Европа.

Орсоля Райх е част от проект, който анализира ефекта от микротаргетирането на гласоподавателите. България е една от шестте държави, в които в момента се събират данни чрез разширението "Who targets me".

"Всеки може да си го инсталира на браузера и да разбере коя партия го таргетира във Фейсбук. След изборите екипът ни ще анализира има ли случаи на противоположни послания към различни групи от хора", обясни Орсоля Райх.

Микротаргетирането свързва реклами и потребители въз основа на скрити характеристики - възраст, интереси, доход, образование, адрес, лични връзки, политически пристрастия, На практика всичко. Алгоритъмът на Фейсбук знае почти всичко за отделния потребител на база неговото потребление на платформата. Тоест политикът може много детайлно да избере каква реклама да види един човек, за да му подейства. Гражданинът обаче няма право да разбере какво знае за негополитика, за да му покаже точно тази реклама.

"Фейсбук събира всички възможни данни, до които може да се добере - от локацията, в която се намираме, как ни мърда палеца по телефона, кои са ни приятелите, кои са ни интересите, какво купуваме и продаваме в маркета. Рекламодателят, тоест политикът, има възможност да използва собствен списък с конкретни имена на хора, които да бъдат таргетирани. В този списък може да има телефони, имейли, адреси. Данни, които стават достъпни за политиците например, когато се събират подписки. Фейсбук дава още една възможност - да използва данните от списъка, като освен посочените имена, открие още хора, които имат сходен профил. Тоест дори да не сте си давали данните публично, има начин как политикът да ви открие", каза Никола Тулечки.

В рекламната библиотека на Фейсбук има примери на български политици, които не просто насочват една реклама към определени хора, а изключват хора с определени характеристики да не виждат дадени реклами.

Последиците за обществото от тази настоятелна сегментация по различни признаци отдавна са видими у нас - крайното разделение по много теми разрушава възможността за диалог, а това руши демократичния процес. Неетичните решения при отправянето на политически послания са факт, който на този етап не се приема с нужната критичност.