Будапеща въстава срещу Брюксел заради бежанците

Будапеща ще се опълчи на Брюксел заради бежанската криза и по-конкретно заради налаганите общи мерки в ЕС. Унгарските власти отдавна не са съгласни с повечето от тях. Затова сега започват открита кампания срещу Европейския съюз и политиката му спрямо мигрантите. Властите стартират допитване до гражданите как да се реагира на политиката на Брюксел, която според правителството на Виктор Орбан заплашва независимостта на страната, предаде бТВ, позовавайки се на АФП. Въпросникът, озаглавен "Да спрем Брюксел!", е разпратен до всяко домакинство в страната, съобщи държавният секретар по правителствените комуникации Бенце Тужон.

Анкетата съдържа общо 6 въпроса, на които хората могат да отговорят. Един от тях е "Какво трябва да направи Унгария, когато, въпреки неотдавнашната серия от терористични нападения в Европа, Брюксел иска да я накара да приеме влезли незаконно мигранти?". А възможните отговори са "Да се позволи на тези мигранти да се движат свободно из страната" или "Да ги държи под наблюдение, докато чака властите да решат техния случай". Именно втората практика от няколко дни Унгария вече прилага, като задържа в специални лагери, разположени непосредствено до сръбската граница, всеки мигрант, който няма статут.

Друг въпрос засяга международните неправителствени организации, които, според Будапеща, подкрепят незаконната миграция или се месят във вътрешните работи на Унгария. От месеци насам правителството се опитва да потиска различни НПО-та, които окачествява като "политически" или като "активисти наемници". Особено тези, които са основани от милиардера от унгарски произход Джордж Сорос, припомня АФП.

През 2015 г. в Унгария беше проведено подобно всенародно допитване, отнасящо се до имиграцията и тероризма. То бе подложено на критики от Агенцията за бежанците към ООН, която видя в него риск за засилване на ксенофобията в страната. През октомври м.г. пък Орбан организира референдум срещу мигрантските квоти, които налага ЕС на държавите членки, включително Унгария. Над 93% от гласувалите подкрепиха правителството, но референдумът не беше признат за валиден, тъй като избирателната активност беше под минималния праг от 50 на сто.