ЕК: Внимавайте с китайските троянски коне на Балканите

ЕС изрази тревога за ролята на Китай на Западните Балкани, като предупреди, че Пекин може да превърне страните от региона в троянски коне, които един ден ще бъдат членове на Европейския съюз, пише БГНЕС.

Европейският комисар Йоханес Хан заяви пред "Политико", че китайската "комбинация от капитализъм и политическа диктатура" може да се хареса на някои лидери в региона на югоизточния фланг на континента.

Въпреки че голяма част от загрижеността на Запада по отношение на Балканите през последните години е фокусирана върху ролята на Русия, Хан каза, че има повече основания за безпокойство заради Китай, който направи там поредица от значителни инвестиции в инфраструктурни проекти.

Той даде пример с изграждането и финансирането на магистрала в Черна гора от Китай.

"Точно такъв е случаят с тази известна магистрала в Черна гора. И това е един вид бизнес модел на китайците - да предлагат повече или по-малко привлекателни заеми, и ако не можете да ги обслужвате, това се превръща в капитал ", каза Хан, който отговаря за връзките със съседите на ЕС и разговорите с бъдещи нови членове.

"Смятам, че ние трябва да сме наясно със стратегическата концепция на Китай и да реагираме адекватно. Мисля, че това ще бъде едно от най-големите предизвикателства за Европа", допълни австрийският консерватор и бивш министър.

Черна гора, която влезе в новинарските заглавия миналата седмица, след като американският президент Доналд Тръмп спомена, че нейният народ може да въвлече НАТО в Третата световна война, и нейната по-голяма съседка Сърбия започнаха преговорите за членство в ЕС през 2014 г. ЕС допусна, че ще станат членки на ЕС до 2025 г. - въпреки че Хан каза, че този хоризонт е "доста амбициозен".

Сърбия и Черна гора са сред шестте държави, повечето от които се появиха, след като Югославия се разпадна след война през 90-те години на миналия век, като всички се стремят да се присъединят към ЕС през следващите години. Но страните от Европейския съюз са разделени за това как да се действа по отношение на тези стремежи.

Захариева: Берлинският процес ще ускори евроинтеграцията на Западните Балкани (СНИМКИ)

Френският президент Емануел Макрон се очертава като водещ скептичен глас при отварянето на ЕС към нови членове от Западните Балкани. Той настоява, че ЕС трябва да се съсредоточи върху реформирането си, преди дори да започне да обмисля разширяване.

Френските власти също така се опасяват, че всеки сигнал, който блокът възнамерява да предприеме в относително бедни страни с дълбоко вкоренени проблеми като организираната престъпност и корупцията, ще бъде дар за евроскептичните партии на изборите за Европейски парламент през следващата година. През юни Париж успя да отложи решението за Албания и Македония да започнат преговори за членство след изборите през май.

Натиск срещу Париж

Хан се противопостави на гледната точка на Макрон. Той каза, че гражданите на страните от Западните Балкани "имат право да станат членки на ЕС" и ЕС е изправен пред избора между износ на стабилност в региона или внос на нестабилност в блока.

Еврокомисарят заяви, че е съгласен с Макрон, че самият ЕС трябва да се реформира - но каза, че това може да се случи едновременно, когато страните от Западните Балкани провеждат преговори за членство.

Сегашните планове на ЕС оставят две страни от Западните Балкани - Косово и Босна и Херцеговина, без дори да има времеви график за преговорите за членство.

Хан каза, че фрагментираната политическа структура на Босна и Херцеговина - резултат от американските спогодби от Дейтън, които сложиха край на войната там през 1995 г. - ще трябва да се промени. Но призна, че страната е постигнала известен напредък, сформирайки комисия от представители от различните етнически групи, за да отговори на подробния въпросник на ЕС за нейната готовност за членство.

Една от най-големите бариери за Косово към членство в ЕС е това, че страната трябва да реши споровете със Сърбия, от която обяви независимост през 2008 г. Хан отбеляза и това, че правителството на Косово разчита в голяма степен на митническите тарифи за приходи и това ще трябва да се промени, преди да се присъедини към единния пазар на ЕС.

"Всичко започна през 1989 с вдигането на Желязната завеса. Огромното разширяване през 2004 г. беше ... първо голямо последствие. И бих казал, че всичко това приключва едва след като шестте държави станат членки на Съюза", заключи той, цитиран от БГНЕС.