Изборната аритметика е на страната на Обама

Предизборната кампания в САЩ официално приключи и докато кандидатите чакат "присъдата" на американските избиратели е време за последната математика преди изборите.

Поради спецификата на американската избирателна система тя е доста по-различна от това, с което българският или европейският избирател е свикнал. И ако за нормалния европеец най-логичното нещо е да следи мажоритарния вот и процентите на кандидатите на национално ниво, картината в САЩ всъщност е доста по-различна.

На национално ниво двамата кандидати Барак Обама и Мит Ромни са рамо до рамо, но това няма почти никакво значение. Важни са гласуванията по щати, а ако може да се вярва на десетките социологически агенции и техните постоянни седмични проучвания, победата на демократа и настоящ президент Обама всъщност е почти сигурна.

За да разбере човек как става избирането на президент в САЩ, е важно първо да знае, че процентите в мажоритарния вот нямат значение, тъй като държавният глава се избира според системата на електоралната колегия. Накратко това означава, че всеки щат получава определен брой гласове за излъчването на президент според населението си и като процент от общия брой електорални гласове (които са 538). За да стане президент, кандидатът трябва да събере просто мнозинство от 50% +1 глас, тоест 270.

Според така дадената пропорция най-населеният щат Калифорния получава 55 електорални гласа, вторият по население Тексас – 38 и т.н. Седемте най-малки щата, както и окръг Колумбия получават по три вота. За финал, дадената система се опростява допълнително като в 48 от 50-те щата победителят взима всичките електорални гласове. Така на теория дори и само един човек повече да гласува за Обама в Калифорния, всичките 55 вота на щата отиват за него.

Така създадена, американската система предразполага към съвсем различен вид математика от тази, на която сме свикнали в Европа. Повечето американски щати са ясни месеци преди вота – гъсто населените крайбрежия са сини – традиционни победи за демократите, докато центърът и югът са винаги червени, т.е. републикански щати.

И докато електоралната география се променя малко или много за всеки избор, през 2012 г. "колебаещите се" и неясни щати бяха сведени до 11 още през пролетта. Те са Охайо, Флорида, Пенсилвания, Уисконсин, Ню Хемпшир, Колорадо, Вирджиния, Северна Каролина, Мичиган, Невада и Айова.

Бърз поглед към съотношението ясни-колебливи щати през 2012 показва, че изходната позиция на Барак Обама е далеч по-добра. Без горепосочените 11 щата той започва от 201 гласа срещу 191 за кандидата на републиканците Мит Ромни. В няколко от колебаещите се щати обаче социологическите проучвания показват стабилна и достатъчно голяма преднина за Обама, за да се прогнозират като почти сигурно отиващи към неговата бройка. Въпреки опитите на републиканците да "отмъкнат" Пенсилвания например, нейните 20 гласа са почти сигурно "сини", както и тези на Мичиган (16) и Айова (6).

И макар същото да се отнася и за Ромни, който почти сигурно ще успее да спечели Северна Каролина (15) и който продължава да е рамо до рамо с президента във Вирджиния, Флорида и Колорадо, това не би се оказало достатъчно. Възможна победа за Ромни минава в по-голямата си част през Охайо, а там претендентът на републиканците изостава с между 2 и 5% в повечето осреднени данни от социологическите проучвания. За система, в която победителят взима всичко, такава преднина е сериозна.

И така, математиката е сериозно на страната на настоящия президент Обама.

Въпреки огромните усилия на кампанията на Ромни и постоянното кръстосване на колебливите щати през последния месец, той така и не успя да стопи преднината на конкурента си. Въпреки сериозните опити на медии, експерти и политически съветници да обрисуват надпреварата като инфарктна до последния момент, най-вероятният развой би бил сравнително малка, но напълно достатъчна преднина за Барак Обама и негов втори мандат.

За хората, базиращи мнението си на студената математическа логика на американската електорална система, всичко друго би било трудно обяснима изненада.

*Материалът е специално за iNews от българина Лъчезар Манасиев, който учи "Международни отношения" в Johns Hopkins School of Advanced International Studies.