Има нещо гнило в... Румъния

Странни неща съпътстват политическите процеси в северната ни съседка Румъния. По всичко личи, че амбициите на президента Траян Бъсеску нямат край.

Не стига, че след сума ти процедури по отстраняване той успя да се закрепи на поста, ами и вече е решил да действа на ново поле. Днес той официално обяви, че след края на президентския си мандат през 2014 г. ще се заеме с проекта за обединение на Румъния и Молдова.

От известно време насам той не спира с твърденията, че румънците и молдовците са братя, а "кръвта вода не става". "Категорично ще се заема с този проект. Той ще бъде един от проектите, в които ще вложа ресурси, след като ми свърши мандатът", заяви румънският държавен глава.

Той обаче прекрасно съзнава, че ако 70% от румънците са съгласни с обединението, то в Молдова този процент е под 50. "Вижте колко им е трудно да намерят идентичността си, няма народи, които да могат да оцелеят без идентичност", коментира още той.

Процесите в Молдова като че ли се движиха в желаната посока. На 5 декември Конституционният съд на Молдова призна румънския език за официален език в страната. Въпросът беше разгледан от съда след сезиране през март и септември 2013 г. от група молдовски депутати. Молдова бе част от Румъния до 1940 г., когато бе анексирана от Съветския съюз. Около четири пети от 4,1-милионното население на Молдова са от румънски произход. Подобно на България, която първа призна Македония за независима държава, и Румъния призна Молдова през 1991 година.

В Кишинев обаче последните изявления на румънския президент бяха приети с недоволство, дори в редиците на управляващата коалиция. Премиерът Юрие Лянка заяви, че "Молдова не е готова за обединение с Румъния", и напомни: "Когато бъдем страна членка на ЕС, ще бъдем част от едно общо икономическо и търговско пространство. Няма да има вътрешни граници. Това е целта, която визираме."

И докато Бъсеску развива амбициите си за обединител на Молдова и Румъния, не спира да критикува действията на парламента. Той нарече "черен" вторника, в който депутатите приеха последните промени в Наказателния кодекс. А те предвиждат народните представители, министри, кметове и др. вече да не бъдат разследвани за конфликт на интереси и други корупционни практики от Националната агенция по прозрачност и Националната дирекция за борба с корупцията.

Румънските медии отбелязват, че в момент, в който страната би следвало да трупа точки за приемане в Шенген, властите превръщат деня на приемането на тези промени в "най-черния в борбата с корупцията".

Запитан дали през деветте години мандат като президент на Румъния е искал някога да разпусне парламента, Траян Бъсеску заяви, че би имал мотиви да го направи тази седмица с приетите промени в Наказателния кодекс, предаде БТА.

"Това от черния вторник би бил сериозен мотив за разпускане на един парламент, който със своите действия направи много лоша услуга на Румъния", коментира държавният глава.

Председателят на Камарата на депутатите Валериу Згоня пък обвини президента, че съзнателно дезинформира по отношение на промените в Наказателния кодекс, за да отвлече вниманието на обществеността от анкетата на парламента по сделката със земеделски терен, закупен от голямата му дъщеря Йоана.