Какво ще правят балканските номади?

Влизането на Хърватия в Европейския съюз поставя традициите на едни от последните номади в Европа пред изпитание.

Става дума за група от семейства, които скитат от зимните си убежища в босненските низини до планините, където правят сирене и се подслоняват в неприветливи колиби.

Номадите са избегнали войните, минните полета и увеличението на населението в селските райони, но разпадането на Югославия през 90-те години ги принуждава да останат ограничени в района на Босна – без да могат да преминават границите на вражеските нови държави.

Сега Европейският съюз прие съседна Хърватия и стриктният контрол по границите на ЕС означава, че ще бъде още по-трудно за номадите да се движат свободно.

Рамо Рубанович (на 48 години) казва, че се надява поколението на сина му да бъде последното поколение на номади. "Бих дал 100 овце веднага на човека, който предостави някъде постоянна работа на сина ми Вахид. Не искам той повече да страда така", казва той, цитиран от БТА.

Всяка пролет 48-годишният мъж води овцете си от босненските северни равнини до планината Влашич в центъра на страната, за да прави соленото сирене "Влашич". Сиренето е с толкова добро качество, че клиентите пътуват до планината, за да го купят и поръчват големи количества сирене за следващата година.

Клиентите му казват, че могат да усетят миризмата на полетата всеки път щом си отхапят от сиренето. Рубанович, жена му и 19-годишният им син стават всяка сутрин в 4:00 часа, за да доят 160 овце преди закуска. Баща и син се отправят след това с овцете на паша, а съпругата на Рамо – Зедина, прави сиренето.

В миналото Рамо и братята му са отглеждали стада от до 5 хиляди овце и са прекарвали зимите в северна Сърбия или Хърватия, близо до унгарската граница, където е имало толкова много храна, че животните са можели да се върнат в Босна в средата на пролетта угоени.

"Животът бе добър, без граници. Бяхме в добро разположение на духа и в безопасност. Можехме да спим навсякъде, да ходим навсякъде, да пеем и пием с хората навсякъде, където ходехме. След това обаче дойде тази проклета война", каза Рубанович.

Войната в Босна от 1992 до 1995 година е най-кървавият от всички въоръжени конфликти, разразили се по време на разпадането на Югославия. Над 140 хиляди души са убити, а милиони – изселени. Става невъзможно да се преминава през някога свободните граници. Светът на Рубанович се свива.

Когато дойде есента, Рубанович трябва да реши къде да отиде със стадото си. Той може да се отправи на север, но след като стигне до река Сава, той трябва да спре, тъй като от другата страна е Хърватия. Ако се отправи на изток, той ще стигне до границата с дългогодишния неприятел Сърбия.