Мали ли е новият Афганистан?

Началото на годината ежедневните новини от света бяха свързани със ситуацията в Република Мали.

Далеч от информационните потоци, които ни заливат ежедневно, ситуацията в африканската страна е сложна и е продукт на продължително пренебрежение.

Въпреки това военните диспути като сирийската гражданска война, кризата в еврозоната, конфликта между Китай и Япония за островите Сенкаку/Дяоюйдао заеха повече внимание в главите на военните ръководители по света, отколкото въоръженият преврат през март 2012 г. в Мали.

В същото време страните от Сахел (територията от западната част на Мавритания до северен Южен Судан и Еритрея) наблюдаваха безучастни експанзията на ислямистите в страната, налагащи контрол на все повече и повече територия, уточняват от сп. Foreign Policy.

Вниманието върху агресивно настъпващия Шариат бе приковано от Франция чак на 11 януари 2013 г., когато страната започна масова бомбардировка върху укрепленията на малийските бунтовници.

Но за да се стигне до настоящата ситуация, е необходимо да очертаем какво всъщност се случи в малко известната страна.

Жажда за власт

Най-ключовото събитие през 2012 г. е безспорно премахването на легитимната власт в северната част на страната, където сепаратистката групировка "Национално движение за освобождаване на Азавад" (НДОА) взе контрол на редица големи градове. Туарегите, които представляват тази организация, не задържаха властта повече от два месеца и те бяха изтласкани от Северно Мали от екстремистките ислямистки групировки Ансар Дин, "Движение за единство и Джихад в Южна Африка" (ДЕДЮ), както и "Ал Кайда на Ислямисткия Магреб" (АКИМ).

Именно тези структури въведоха Шариата по тези земи, като се осланяха на най-консервативното му тълкувание, включително рязане на ръце при кражба, задължителното носене на забрадка при жените и сегрегацията на деца по училищата.

Въпреки че екстремистите наложиха принудително разселване на 100 хил. души през 2012 г., международната общност отново остана настрана. Реакцията дойде чак през декември 2012 г., когато Съветът за сигурност гласува резолюция, изпращащо 3 300 пехотинци.

Решението все пак предвиждаше интервенция едва в средата на 2013 г.

Поради това рязката реакция на Франция бе изненада. В страната бяха изпратени 3 000 френски войници.

Малко по-късно в страната бяха изпратени и представители на африкански страни. Последните бяха пряко отговорни за превземането на градовете Гао и Тимбукту.

Франция мотивира действията си с това, че случващото се в Мали пряко застрашава сигурността на Европа, а малко по-късно Великобритания също изпрати свои части, които да обучават армията в страната.

В такава напрегната международна обстановка е интересно каква е ролята на САЩ. Интересно е, че единственото, което страната направи бе да осигури няколко петролни танкера, както и малка военна база в съседен Нигер. САЩ се стреми само да държи ситуацията под контрол и да не допуска излизането на конфликта от пределите на държавата, както се случи в Алжир, и създалата се там заложническа криза.

Афганистан в Африка?

Съществуват твърдения, че Мали е новият Афганистан за Франция. Тази хипотеза обаче остава висяща поради ред причини.

На първо място, страната е била дълго време с централизирано управление, и може лесно да възстанови стария си режим, докато разпокъсаността на Афганистан от Съветската инвазия в края на 70-те продължава да създава проблеми за Кабул и до днес. За разлика от Афганистан това е първият път, в който страната изпада в толкова сериозно военно положение. Дори френското колонизиране в края на 1892 г. завърши с мирно изтегляне.

На второ място, френското присъствие в страната е създало приемственост на културата в Мали, следователно на французите не се гледа толкова зле. Самите ръководители на държавата са завършили френски образователни заведения. Частният сектор също е развит основно с френски капитал. Не е случайно, че мнозинството в страната виждат европейците като освободители.

Трето, акцията на терористите в страната е отчаян спонтанен акт, който ще бъде изкоренен из основи в най-скоро време. В Афганистан нещата стоят по-различно, заради утвърдилата се с десетилетия съпротивителна част от населението.

На четвърто място, Франция не се намеси по собствено желание, ами, откликна на молбите на правителството на Мали. В целите на Франция присъстват по-скоро стремежи да се изкорени присъствието на екстремистите, но не и да обявява война на тероризма.

Така или иначе международната общност не може отново да си затваря очите за подобен тип събития, защото отлагането им във времето, удължава военната акция в бъдеще, а с това и жертвите в конфликта.