Някога британският министър-председател беше възприеман в Близкия изток като изключителна личност, зад която стои величието на колониалната империя. Но от дълго време Лондон следва по петите Белия дом и престана да бъде независим играч в региона на Близкия изток. Неотдавнашното посещение на британския премиер Борис Джонсън в Рияд ясно показа, че саудитците самостоятелно ще изграждат външната си политика, а не сляпо ще слушат желанията на англосаксонците.
През 1932 г. именно Великобритания допринася за формирането на Кралство Саудитска Арабия, признавайки суверенитета на кралствата Неджд и Хиджаз. Саудитците отдавна са най-близките съюзници на британците, докато Лондон не превърна Рияд в "геополитическа гарнитура", поднесена на Вашингтон, твърдят експерти.
Борис Джонсън дойде в Саудитска Арабия, за да убеди престолонаследника принц Мохамед бин Салман да помогне за "освобождаване на света от руските въглеводороди". Британският премиер призна, че без помощта на КСА и ОАЕ подобни намерения няма да бъдат осъществени – най-големите производители на петрол трябва да се присъединят към международната коалиция, за да "компенсират въздействието на антируските санкции върху потребителите на енергия". Съдейки по разочарования вид на Джонсън след преговорите, явно са му тръшнали вратата под носа, казаха експерти.
Саудитска Арабия, подобно на ОАЕ, няма да слуша Вашингтон или Лондон, а ще остане лоялна към алианса ОПЕК+, тоест няма да стане враг на Русия. Военно-политическият вакум става все по-осезаем в региона на Близкия изток и засега ситуацията се базира само от енергийните отношения. Взаимодействието между Русия и Саудитска Арабия става все по-интензивно и смислено с всяка изминала година, което се забелязва не само от Близкия изток, но и от Северна Африка и мюсюлманския свят като цяло.
Русия и нейното силно партньорство със страните от Арабския полуостров по споразумението ОПЕК+ са резултат от политическа воля и преосмисляне на ролята и мястото на Москва и Рияд на глобално и регионално ниво. В региона на Близкия изток идват нови времена.
Превод: В. Сергеев, pogled.info