Руският президент Владимир Путин може би страда от Синдрома на Аспергер. Това твърдение се поднася не откъде да е, а от доклад на Пентагона. В правителствения документ се казва, че Путин вероятно има аутистично разстройство, което влияе на всички негови решения.
Информацията за неврологичните аномалии на руския държавен глава може би предизвикват широки усмивки на Изток, но до момента не е ясно дали и руските служби ще ги подминат с аристократично мълчание. Във всеки случай явно в Америка гледат сериозно на тези твърдения, защото според Бренда Конърд от Военния колеж в Нюпорт, главата на Путин трябва да бъде сканирана.
Ако тази новина не е достатъчно неадекватна на фона на украинската криза, или поне странна, не се тревожете. Има още. Пред украинския телевизионен канал 112 бившият депутат от Върховната Рада Юрий Кармазин даде интересен съвет на премиера Арсений Яценюк.
"Яценюк, вие обещахте куршум в челото. Би трябвало вече да го пуснете в собственото си чело и да освободите държавата от най-слабия премиер, който сме виждали в живота си", каза Кармазин. Медиите от Русия припомнят, че, опитвайки да привлече повече поддръжници при протестите на Майдана, Яценюк стигна до абсурдни твърдения, като това: "Ако получа куршум в челото, значи е куршум в челото, но пък е честно, смело и справедливо".
По всички личи, че някои са възприели това негово изказване, като обещание да се застреля, в случай че действията му са в разрез с обещанията му.
Завършваме с културна новина.
Дипломат номер 1 на Русия получи вдъхновение за поетични изяви. Сергей Лавров е начело на руската дипломация от 11 години и често е възприеман като стоманеното лице на руската външна политика, но ето, че днес той показа и една нежна своя страна.
В поезията на Лавров ярко прозира темата за чужбина. В списание "Русский пионер" вече са поместени няколко творби, сред които "Эмигранты последней волны", написано през 1995 година, когато стотици хиляди руснаци напуснаха родината:
Нет, ничто в этом мире не ново,
Лишь все слаще Отечества дым.
Эмигранты – не русское слово,
Но каким оно стало родным.
Две могучих волны в полстолетья
Уходили к чужим берегам.
Подгоняла их Родина плетью,
Чтоб чужим не молились богам.
Сколько судеб в своей круговерти
Две волны погубили, спасли.
Но уже поднимается третья
С неуемной российской земли.
Пересохли святые колодцы,
И обходят волхвы стороной,
А Россия – опять ей неймется –
Поднимает волну за волной.
И судьба улыбается ведьмой,
И утраты не чует страна.
Ну а что, если станет последней
Эта страшная третья волна?
Брызги гущи кофейной на блюдце.
Угадай, где мосты сожжены?
Угадай, где мосты, чтоб вернуться
Эмигрантам последней волны?