Светът през 2011 г. – събитията, които да запомним или ... да забравим

2011 година започна с много надежда – събитията, получили популярност като "Арабска пролет", набираха сила. На 17 декември 2010 година един търговец на зеленчуци се самозапали в знак на протест срещу действията на властите в Тунис.

Неговото действие "подпали" вълна от протести в страните от региона и в началото на 2011 година от властта, след 23-годишно управление, се отказа президента на Тунис Бен Али. Месец по-късно от поста слезе и египетският лидер Хосни Мубарак.

Движението продължи – в края на март започна Международната военна операция в Либия, която получи и романтичното наименование "Зората на Одисеята". Месеци по-късно, на 20 октомври светът научи, че Муамар Кадафи - полковникът, застанал начело на военен преврат през 1969 година, е убит. Неговият син Сейф ал Ислам беше арестуван и ще бъде съден в Либия за престъпления срещу човечеството.

Засега единствено режимът в Сирия и президентът Башар ал Асад устояват на демократичните промени в региона, основно и заради кървавите начини за разправа с гнева на демонстрантите.

В края на април беше убит Осама бин Ладен, лидерът на терористичната група "Ал Кайда", а новината за това измести от фокуса дори и сватбата на годината – на британския принц Уилям и неговата избраница Кейт Мидълтън. Смъртта на терориста беше потвърдена от самия президент на САЩ Барак Обама, макар и тялото му да беше бързо погребано от американските командоси "някъде в Арабско море".

През март политическите сътресения в Северна Африка и Близкия изток бяха последвани и от гнева на природата. Япония беше разтърсена от земетресение със сила 9 по Рихтер, а последвалите вълни цунами припомниха за ужаса от Чернобил и изтичането на радиация.

Трусът беше най-силният от 140 години насам и най-смъртоносният природен катаклизъм за годината – 26 хил. души загинаха или са безследно изчезнали след разрушителните трусове и вълните цунами. По изчисленията на правителството щетите за японската икономика са 25 трилиона йени (309 млрд. долара).

Освен политическа криза и природни катаклизми, 2011 година отново ще бъде запомнена с разклащане на финансовата система. Този път пострада еврозоната – дълговата криза в страните си каза думата и от август финансовите институции във валутния съюз постепенно започнаха да губят отличните си рейтинги, дадени от агенциите за кредитен рейтинг.

Проблемите тръгнаха от финансовите пазари и срива на италианските държавни ценни книжа. Така след обичайните заподозрени – Гърция и Испания, в редичката със сериозни финансови проблеми се появи и Италия. И ако за Атина бяха достатъчни към 200 млрд. евро за покриване на задълженията, то дългът на Рим приближава трилион евро.

Мерките за спасението на валутния съюз костваха оставки – на гръцкия премиер Георгиос Папандреу и на италианския му колега Силвио Берлускони, словенският премиер Борут Пахор получи вот на недоверие в края на ноември, а управляващите от осем години в Хърватия - Хърватската демократична общност, бяха детронирани по време на редовните избори от партия "Кукурику".

На фона на тези катаклизми премиерът на Хърватия Ядранка Косор подписа договора за присъединяване към ЕС. Страната реално ще влезе в общността през лятото на 2013 година.

На фона на тази нестабилност обаче кризата донесе и правителство на Белгия. Страната, разбила всички рекорди и повече от 500 дни се управляваше без премиер и министри, трябваше да достигне до компромис в името на създаването на стабилен бюджет на фона на финансовите трусове, които люлеят еврозоната. Така, на 5 декември страната оглави Елио ди Рупо, а едно от първите решения на правителството беше да поиска удължаване на забраната за работа на български и румънски граждани.

На гражданите четвърта поредна година с финансови катаклизми им дойде в повече и в края на септември се роди движението "Окупирай Уолстрийт". Всичко започна като мирен протест, а искането – да се привлече вниманието към дейността на банките и финансовите институции и тяхната роля във възникването на финансовите проблеми.

Постепенно последователи на "Окупирай ..." се появиха и в други страни, издигнаха се и протестни лагери. Повечето лагери вече са разтурени – в Ню Йорк кметът Майкъл Блумбърг предупреди, че има опасност от възникване на зарази и пожар и по тази причина палатките от центъра на парк "Зукота" трябва да бъдат премахнати.

През тази година се разделихме с емблематични личности. На 5 октомври си отиде Стив Джобс – съосновател на технологичния гигант Apple. Той почина на 56-годишна възраст, след като не успя да пребори рака на панкреаса.

Медийният магнат Лео Кирх си отиде от този свят на 14 юли. Неговият живот беше пример за възход и падение в големия бизнес. Медийната му империя включва компаниите ProSiebenSat1, телевизионния канал Sky (Premiere), както и 40% от издателят на "Билд" - Axel Springer. През 2002 година обаче не можа да рефинансира огромните дългове на компанията си и обяви фалит.

В последния месец на годината светът си взе сбогом и с Вацлав Хавел, последният президент на Чехословакия и първият президент на Чехия. Един от дисидентите в страната, водещ битка срещу комунистическия режим. Той почина на 18 декември.

Ден по-рано си отиде Ким Чен-ир, дългогодишен президент на Северна Корея, а на 22 ноември пък почина дъщерята на Сталин – Светлана Алилуева. През 1967 година тя бяга от СССР и в следващите години живее в Индия, Швейцария, Англия и САЩ. През целия живот Лана е преследвана от сянката на своя баща – Йосиф Висарионович.

В своята книга "Двадесет писма до един приятел", станала бестселър, Светлана описва Сталин като студен и параноичен човек. За самата себе си, тя твърди, че никога не е била разбрана докрай и не бива да се гледа на нея единствено като дъщеря на един комунистически лидер, минала на страната на врага.

Едно е сигурно – изпращаме динамична година, наситена с много събития. Някои от тях добри, други – толкова, но всяко със своето място в историята. И гледаме напред – към 2012 година, още повече, че краят на света засега май се отлага.