Стана ли светът по-добро място през 2012 г.?

Светът през 2012 г. със сигурност не стана по-добро място за живеене, но е спорно да се каже дали стана по-неприятелско.

Животът на повечето хора на Земята не се промени към по-добро, а напротив безработицата продължи да расте, рецесия обхвана голям брой страни, конфликти не се решаваха, ами се създаваха нови. Земетресения, опасности от вълни цунами, военни конфликти, пререкания за територии и атентати изпълваха съдържанието на новините.

Корабът "Коста Конкордия"

Годината започна с трагично събитие, което отне живота на 30 души, рани 64 и заплаши сигурността на повече от 4 хиляди. Преобръщането на Криузния кораб "Коста Конкордия" беляза началото на 2012 г., но събитието стана повод да се почувстваме горди, че сме българи. Морякът Петър Петров, който работеше на "Коста Конкордия" помогна за спасяването на над 500 души от кораб и получи наградата на ЕП за европейски гражданин на 2012 г.

Посегателство върху свободата

Гражданска вълна на недоволство заля Европейския съюз и САЩ – от законопроектите ACTA и SOPA и PIPA, които според авторите им целят защита на авторските права в интернет, а според противниците им заплашват свободата в интернет. Обединението против тези идеи беше толкова мащабно, че властимащите се видяха в чудо да продължават да убеждават обществеността в правотата на законите. Гражданското единство доказа, че решения могат да се вземат и на извънинституционално ниво.

Диктатура на статуквото

Годината бе знакова за Русия, където хората поискаха ново държавно лидерство. А исканията им бяха настойчиви и категорични, че нещо трябва да се промени, независимо че бяха обвинени, че представляват само малка част от страната. Реалността обаче сочеше вече познатото и на президентските избори в Владимир Путин пренаписа правилата и спечели трети мандат като държавен глава на най-голямата по площ държава в света.

От недоволството на хората се роди и скандалнатa проява на пънк-рок групата Pussy Riot.

С предизвикателно поведение, изпълнявайки своя песен в църква, те отрекоха властта в държавата. Арестът им, а след това присъдата срещу момичетата, намериха голямо международно възмущение, което все пак не можа да разклати краката на политическата машина в Русия.

Атентатът в Либия

В Либия дипломатическата общност бе разтресена от събитие, което заплаши сигурността на целия свят. Филмът "Невинността на мюсюлманите", който представи ислямския пророк Мохамед в саркастична светлина, разгневи цялата мюсюлманска общност. В Либия, която се съвземаше от гражданската война, довела до свалянето на управлявалия над 40 години Муамар Кадафи, американският посланик бе убит.

Дълго време случката бе обзета от мистерия, но най-накрая бе потвърдено, че атаката не е била спонтанна, ами е ставало въпрос за организиран атентат. Последното бе потвърдено от бившия ръководител на ЦРУ генерал Дейвид Петреъс, който доброволно подаде оставката си заради любовна афера, която впоследствие се оказа, че е заплашила националната сигурност на САЩ.

Битката за най-влиятелния пост в света

Една от най-тиражираните теми в медиите по цял свят през 2012 г. бе изборът на държавен глава на САЩ. Президентските избори бяха изпълнени с голяма доза интриги и до последния момент двамата кандидати Мит Ромни и Барак Обама се бориха за колебаещите се щати. В крайна сметка войнствената, непостоянна и конформистка агитация на представителя на Републиканската партия му изигра лоша шега. С 332 електорски гласа срещу 206 Обама си осигури новия мандат. Така Демократите спечелиха мнозинството си в Сената, но Републиканците останаха болшинство в Камарата на представителите.

Новият хоризонт пред Обама

Новите надежди за Обама доведоха и новите предизвикателства пред президента. Първото, с което трябваше да се заеме бе ликвидацията на опасността от "фискалната скала"*. Президентът се сблъска и с друго непредвидено препятствие, преди да положи клетва за новите си четири години. В градчето Нютаун, щата Кънектикът Адам Ланза откри стрелба в начално училище в градчето Нютаун, убивайки 27 души, 20 от които - деца. Трагедията повдигна критики срещу Обама, че не е предприел действия срещу ограничаването на търговията с оръжия. Държавният глава даде ясна заявка, че ще се бори с проблема, но резултатите ще се гледат през новата 2013 г.

Войната в Афганистан

Във външен план, след като изтегли войските от Ирак, Обама обеща изтеглянето и от Афганистан до края на 2014 г. По думите на президента дотогава афганистанските сили за сигурност ще се способни да гарантират мира в страната. Зачестелите атаки на американски служители от техни афганистански колеги обаче доведоха до колебания в тези намерения. Шефът на Пентагона Леон Панета преустанови сътрудничеството с афганистанската армия, което подсказа, че процесът по предаване на пълната власт за сигурността ще бъде отложен. Успоредно с това атентатите в Афганистан не стихваха, като все повече цивилни губеха животите си.

Сирия

Конфликтът, който започна още през началото на 2011 г. в Сирия, се разрасна още повече през 2012 г. Страната изпадна в гражданска война между правителствените сили на президента Башар Асад и опозицията, представлявана от Свободната сирийска армия. Войната излезе извън контрол, като заплашваше да се пренесе на територията на съседна Турция, където стотици хиляди сирийци потърсиха спасение. Позицията на Турция стана остра, когато сирийски снаряди започнаха да се приземяват на територията ѝ. Премиерът Реджеп Ердоган призова Съвета за сигурност на ООН да предприеме решителни военни действия срещу Асад, но ветото на Китай и Русия бе фактора такива да няма. Въпреки това като част от НАТО на Анкара бяха предоставени ракети Patriot, с които да бъдат сваляни вражески самолети.

Междувременно в Катар след едноседмични преговори бе сформирана новата официална опозиция в Сирия – Сирийска национална коалиция. Въпреки че много опозиционни фракции отказаха да се идентифицират с нея, тя получи признанието на ЕС и САЩ.

Конфликтът в Сирия продължава да взема невинни жертви, като до момента правозащитни организации оценяват убитите на над 40 хиляди. С провалилите се миротворни мисии на ООН и Арабската лига, както и поляризацията в позициите как да бъде решен конфликта, войната стана все по-безконтролна и по-непредвидима. Башар Асад от своя страна бе категоричен, че като сириец ще умре в Сирия.

Новият конфликт между Ивицата Газа и Израел

Кървавата ненавист между палестинци и израелци отново изби на повърхността, след като през ноември Израел ликвидира един от лидерите на управляващата Ивицата Газа формация "Хамас" - Ахмед Ал-Джабари. Отговорът на палестинците бе военно отмъщение. От Газа бяха изстрелвани денонощно снаряди, които бяха сваляни от противоракетната израелска система "Железен стълб". Не същата защита имаха от другата страна.

Войната продължи 8 дни, като отне живота на над 150 палестинци и 5-ма израелци, но заплашваше да има много по-катастрофални последствия, след като Израел мобилизира войски на границата. С помощта на Египет, Турция и САЩ примирие беше постигнато.

Палестина – държава-наблюдател в ООН

Примирието между Израел и Газа беше заплашено веднага след сключването му, когато ОС на ООН гласува да повиши статута на Палестина в държава-наблюдател, което ѝ даде шанс да предявява искове за престъпления пред Международен съд.

Реакцията на Израел бе много остра, като премиерът Нетаняху заяви, че президентът на Палестина Махмуд Абас потърси провокация.

Ситуацията продължи да се утежнява, когато Израел лансира план за изграждането на 3000 жилища в Западния бряг и Източен Израел. Тел Авив не спря дотам, ами блокира приходи от мита към Западния бряг в размер на 100 млн. долара.

Международната общност осъди тези действия и предупреди, че това ще има големи последствия за района.

Порицанията обаче останаха глас в пустинята и стана ясно, че примирието с Газа е само формално. Напрежението е все още пиково и ще бъде освободено в следващата по-остра провокация и цивилните пак ще плащат цената на конфликта.

Египет и новата конституция

Президентът на Египет Мохамед Морси, който успя успешно да посредничи за мира между Газа и Израел, навлече гнева си у дома, след като получи правомощия, които му даваха върховна власт в страната.

Този ход ускори писането на конституцията от специална комисия, но резултатът остана неудовлетворителен за цялото население на страната. В документа бяха заложени проислямски клаузи, които дискриминираха останалите вероизповедания. Египет отново заприлича на онзи Египет от времето преди сдаването на властта от управлявалия 30 години президент Хосни Мубарак.

Улиците на Кайро и Александрия бяха заляти от демонстрациите на два противопоставящи се един на друг лагера – поддръжници и противници на Морси. Липсата на единство в страната не попречиха референдума за конституция да се проведе, но резултатът от него още не е ясен. Със сигурност остава едно – поляризацията в настроенията в обществото не вещаят мирно съжителство за напред. Формата за най-демократично вземане на решение чрез референдум остана белязано от интриги и от облагодетелстване на едни върху други. Арабската пролет доведе бялата лястовица, но белият гълъб отлетя.

* мерки на автоматични механизми за редуциране на дефицита, които ще влязат евентуално в сила през 2013 г., ако дупката в бюджета не бъде закърпена. Изразява се в повишаване на данъци и съкращаване на разходи, което може да доведе до рецесия в икономиката.