Очертава се теоретичната възможност Великобритания или изобщо да не напусне ЕС или да бъде приложен вариант за частичен "мек Брекзит". Такъв вариант предвижда днешното решение на Върховният съд в Лондон, по силата на което задействането на порзедурата по "Брекзит" от правителството може да бъде взето единствено с одобрението на парламента, което обаче депутатите може и да отхвърлят, като не се съобразят с резултата от проведения през юни национален референдум за излизане от Европейския съюз.
Само парламенътт има силата за задейства "Брекзит", съобщи днес говорител на Върховния съд, цитиран от "Гардиън". Решението е отнело на съда само две седмици и половина.
Най-вероятно това ще забави пътя на Великобритания за излизане от ЕС, посочва изданието.
Наситеното с политически нюанси решение обаче може да бъде обжалвано от по-висша съдебна инстанция, което се очаква да стане най-рано следващия месец.
"Съдът не приема аргументите, изведени от правителството", се казва в решение на комисията от трима съдии, която разглежда казуса. Според него министър-председателят на страната не разполага с властта да издава решение за напускането на съюза.
"Правителството ще обжалва решението", съобщиха в изявление от офиса на Тереза Мей, посочвайки, че страната вече е провела референдум за излизането си от общността. Новото изслушване би могло да се състои най-рано следващия месец.
Министърът на международната търговия Лиъм Фокс заяви, че правителството се чувства "разочаровано" от решението, но е "решено да уважи резултатите от референдума", посочва АФП.
Делото във Върховния съд в Лондон се смята за най-важният конституционен казус, възникнал пред сегашното поколение във Великобритания, отбелязва "Асошиейтед прес". Същността на проблема е в баланса на властта между парламента и правителството.
Така съдът смята, че всъщност парламентът е суверенът в Обединеното кралство, което пък поставя логично въпросът има ли смисъл от провеждане на национални допитвания, щом последната дума е на парламента.
Казусът става доста интересен, защото независимо от волята на референдума, депутатите ще трябва да гласуват "за" или "против" "Брекзит". Това на теория означава, че парламентът може и да откаже да приложи на практика резултата от референдума, проведен в кралството през юни, при който с незначителна преднина надделяха евроскептиците в Обединеното кралство, отбелязва "Ройтерс".
За формалното начало на процеса на отделяне е необходимо правителството да активира член 50 от Лисабонския договор. Тогава ще започне да тече двугодишен срок, в рамките на който Великобритания ще трябва да се договори с останалите 27 държави-членки по условията за напускането.
Премиерът Тереза Мей, която заяви, че ще активира член 50 от Лисабонския договор през 2017 г., е категорична, че парламентът ще дебатира напускането на ЕС, но изключи възможността решението да бъде подлагано на гласуване.
Инвеститорите хранят надежди, че ако парламентът има думата, е по-вероятно да се стигне до "мек Брекзит", в който страната ще запази по-голям достъп до единния европейски пазар или въобще процесът по излизане на страната от ЕС да бъде преустановен.
Въпросът обаче може да бъде отнесен и до Европейския съд в Люксембург, ако решението на Върховния съд бъде потвърдено и от следващата съдебна инстанцияна.
При това положение все по-голяма е вероятността премиерът Тереза Мей да не може да активира член 50 до края на март, както се предвидиждаше. Мнозинството депутати агитираха британците да гласуват "за" оставане в ЕС. Въпросът е дали парламентът ще трябва да изработи закон или просто да одобри предложение, дадено от правителството, като вторият вариант ще е по-бърз.
При създаването на закон от депутатите, текстът ще трябва да мине през няколко етапа на обсъждане и одобрение. Освен това е възможно да се стигне до ситуация, в която горната и долната камара го прехвърлят помежду си за поправки.