07:14
Героите на рубриката "Другите за Данчо" като че ли нямаха особени проблеми да опишат спортиста и човека Йордан Йовчев, като всеобщото мнение е, че човекът е като спортиста - винаги се труди здраво и винаги е отзивчив към всички.
Но следващият ни въпрос може би малко ги затрудни, което е напълно нормално. Все пак ги попитахме кое е най-силното състезание в кариерата на легендарния ни гимнастик!
Ако трябва да бъда честен, аз много, много трудно бих отговорил, най-малкото защото този човек има безброй отличия, а в Лондон изигра перфектно съчетание, което му донесе 7-о място на 39-годишна възраст! Как да си избереш?
Бившите ни национали обаче имаха повече успех от мен в опитите си да определят къде Данчо се е представил най-добре.
"Честно казано не знам, но може би беше, когато спечели първия си медал на Световното първенство в Япония", сподели Васил Вецев, визирайки бронза на халки от Сабае'95.
"Въпросът беше да пробие, а винаги първият път е най-труден. Той винаги е бил много добър, но гимнастиката е малко специфичен спорт - ако не си вътре в играта, нещата не се получават. Има много добри гимнастици, които просто не успяха да направят големия си пробив.
"Именно заради това първото отличие беше толкова важно. Имахме много силен отбор тогава, а той, Иван и Краси бяха национали вече доста време и тогава с първия медал успя да пробие. Нe мога да кажа, че след това му беше по-лесно, но най-важното беше, че успя да се наложи рано в гимнастиката", каза още Васко.
Християн Иванов пък е на мнение, че целият свят е знаел, че Данчо е заслужавал напълно златото в Атина, след като прави отлична Олимпиада, но съдиите правят подарък на домакините и победител става Тамбакос.
"Предполагам, че всички биха нарекли Олимпийските игри в Атина най-силното му състезание, където бяхме свидетели на ощетението към него. Той взе среброто, а златният медал беше даден, подарен на домакина от Гърция.
"В гимнастическите среди всички знаем, че Йовчев трябваше да спечели златото. Но също така сме наясно, че гимнастиката е много субективен спорт. Поради тази причина може би имаше специалисти, които не останаха изненадани от подаръка. Но тогава Данчо спечели и бронз на земя", припомня още Християн.
Деян Йорданов си спомня отлично какво се случва на Олимпиадата в Атланта, когато националният ни тим се класира на историческото 6-о място. Но защо той смята, че това е най-силното представяне на Данчо във великолепната му кариера?
"Всички знаят, че Данчо е голям шампион и е печелил много награди. За мен лично, той доказа, че е невероятен в Атланта на Олимпиадата през 96-а година. Ние бяхме страхотен отбор, а година по-рано бяхме станали 10-и на Световното в Сабае, а целта в Атланта бе топ 6.
"Състезанието вървеше отлично и последен уред беше успоредка. От мен се очакваше да доставя една от най-добрите оценки, но направих грешка при отскока. Почувствах се ужасно...
"Тогава бяхме 6-и и последен състезател беше Данчо. Той трябваше да бъде железен, за да задържим позицията... и точно такъв беше! С това изпълнение той сложи този български олимпийски отбор в историята!", категоричен е Дидо.
Иван Иванов, който стана европейски шампион през 1994 година, пък вярва, че не победите са важните моменти в кариерата на Йордан Йовчев.
"Цялата му кариера беше невероятно силна, но не заради успехите, а защото успя да направи от загубите победи. Не са важни многото медали, които взе, а любовта на хората, която даде".
Както сами се убедихте, изключително трудно е да се определи кое е най-доброто представяне в невероятния път на Йордан Йовчев. Може би дори е невъзможно да се обединим около едно състезание, защото Данчо дори на 39 години накара българите да настръхнат и да се гордеят със своята легенда.
Може би ако приемем, че цялата му кариера е едно състезание, тогава може да се стигне до някакъв консенсус. Но как да определим кога Великия е бил най-велик?
Надяваме се, че поредната част от рубриката "Другите за Данчо" ви е харесала, а утре, в навечерието на бенефиса на легендата, ще ви представим какво наследство оставя Йордан Йовчев след себе си.
