Великият български гимнастик Йордан Йовчев говори открито за премеждията си покрай Олимпиадата и за тежкото начало на живота в Америка.
Любимецът на българските фенове подготвя зрелищен бенефис в софийската зала "Арена Армеец" на 23-ти февруари и се надява да разпродаде всички билети, средствата от които ще отидат за благотворителни цели.
Йовчев гостува в предаването на bTV "Търси се" и сподели за част от уроците, на които го е научил животът.
"Може би по-рано трябваше да го организирам, но не съм чувствал, че трябва да сляза от сцената", започна Йовчев, превключвайки към подготовката за Олимпийските игри в Лондон.
"Не ми беше трудно, въпреки че усещах, че вече не съм тази сила, която бях. Трудностите бяха в годините, когато се изграждах като спортист - например в Америка 96-та година, когато останах 4-ти на халки и не можах да спечеля медал.
Останах в САЩ, но не знаех език - оказа се, че нищо не знам, но останах там, защото исках да пробвам нещо ново. Имах приятели от гимнастиката, които работеха там като треньори.
Те веднага ми предложиха помощ, защото бях в безпаричие. 11-те години в Америка бяха успешни, научих се да бъда самостоятелен и иначе нямаше да бъда тук.
Там няма кой да ти помогне - трябва да умееш да контактуваш с деца, с родители, да си купиш кола, да си направиш застраховка..."
"Познаваме се 33 години, започнахме от залата в Пловдив с голяма група от около 45 деца", заяви дългогодишни приятел на Йовчев - Красимир Дунев, който също се включи в предаването.
"Амбициозен човек, всички виждат неговата добрина. Винаги когато тренировката е била 3 часа, той остава още 1 допълнително. Преди Олимпиадата си направи тежка операция на зъбите и 3 месеца не можеше да яде нищо, освен сладолед и мляко.
След това разкъса мускул на рамото, имаше контузия на китката...", спомня си още Дунев.
"Чувствал съм, че съм велик след победите, ставал съм световен шампион и съм показвал на големи нации, че ето - и ние можем. Моето желание е да го покажа на другите, а не да парадирам с това", коментира още великия Йовчев.
"Никога не съм се обаждал на майка си, за да ѝ се оплаквам, че например, днес съм паднал два пъти от халките или за това колко ми е трудно. Понякога просто трябва да бъдеш мъж и да се оправяш сам с живота", допълни участникът на 6 Олимпиади, отново визирайки 11-те прекарани години в САЩ.
"Данчо може би го потиска единствено фактът, че не отделя достатъчно време на семейството си", заяви Дунев накрая.