Разходката на националите към дъното!

Вчера българските национали приключиха (за всеобща радост) кампанията си в едни от най-тежките квалификации. Тежки повече за самите фенове, които трябваше да изтърпят един много неприятен цикъл от мачове.

За последните две години "лъвовете" записаха само една победа и две равенства от 8 официални двубоя. В контролните срещи българите не се представиха по-добре като за 2010 и 2011 година имаме само две победи и един равен, плюс шест загуби. Като се има предвид, че победите са над Кипър и Малта, а равенството е с Южна Африка.

Единственото ни подобно представяне е в световните квалификации за Италия 1990 година. Тогава българите финишират на последно място в групата, с победа и равен. Но тогава самата група е от само 4 отбора и пред нас остават Дания, Румъния и Гърция.

Със сериозен оптимизъм може да сравним двете отпадания с цел изграждане на нов бъдещ отбор. След краха през 1990 година нашият отбор постепенно намира правилните насоки и след назначаването на Димитър Пенев през 1991 година тимът започва да се обиграва. За радост това поколение бе наречено от българите - "златното поколение". Сега обаче това изглежда невъзможно - да извадим футболисти от подобен ранг в следващите квалификации.

Но за нас българите вече ще е малка утеха, ако започнем поне да побеждаваме съперниците от нашия ранг. Тук идва и въпросът - ние от какъв ранг сме? Според ранглистата на ФИФА това означава 55-то място като пред нас е отборът на Панама.

Отборът на Уелс е на 90-то място, но след добрите си изяви този месец едва ли ще остане в тази част на таблицата. Колкото и нереална да e тази класация, тя се прави на база изиграните мачове между съперниците в същата класация. Затова и България ще остава в по-задни урни при жребиите за световни и европейски квалификации.

Само да си припомним, че ще трябва да се изправим срещу отбори като Италия, Дания и Чехия в световните квалификации, като много добре знаем как играем срещу тях. Дори след един резултат 6:0 в Прага отново бе обявено ново начало в националния отбор, обиграване и т.н.

Две неща оставиха огромно впечатление по време на мача с Уелс. Зрителите (пред телевизорите) останаха с впечатление, че България започва своите квалификации, а не ги завършва. Това постоянно започване отначало да се гради отбор звучи вече като оправдание, защото ние постоянно градим нов отбор. Нали в началото на тези квалификации Станимир Стоилов ни убеждаваше, че това ще е нов отбор, след отказването на Бербатов. След това същото стори и Лотар Матеус. Сега какво друго да каже и Михаил Мадански. Изглежда в БФС не могат да се начудят, кои интереси трябва да се обслужват.

Второто впечатление от двубоя е самата игра на националите по време на мача. Колкото и да изброяваме, че сме много слаби и много бавни, няма да сбъркаме. Но една реклама на известна марка уиски по време на мача не спря да отразява това, което се случваше на терена. В нея се казва "продължавай да вървиш". Ето, че нашите момчета продължаваха да се разхождат по целия терен през всичките 90 минути. Дали заради употребата на въпросното питие, дали това са истинските им възможности, дали пък не искат да се напъват за националната фланелка. Истината, е че пак започваме отначало както след всеки квалификационен цикъл, само че сега ще започваме от най-ниското стъпало, на което някога сме били.