Ако искате го обичайте, ако искате го мразете, но със сигурност не може да го игнорирате. Жозе Моуриньо привлича погледите независимо къде отива. Той обича да бъде център на вниманието и го доказа отново преди съботното първо издание на Ел Класико за тази година.
Той реши да не говори с журналистите преди сблъсъка и изпрати своя помощник-треньор Айтор Каранка на пресконференцията, а след самия мач на "Бернабеу" отказа да отговаря на въпросите на онези издания, които бяха бойкотирали колегата му предния ден.
Повечето хора смятат, че Моуриньо говори и върши противоречиви неща, единствено за да се появи в заглавията. Но случаят не е такъв. Тези, които го смятат за въздух под налягане, грешат. Определено има резон в неговата лудост.
Наблюдавах Моуриньо отблизо още в първия му сезон в Порто и нищо, което казва или прави, не ме изненадва вече. Със сигурност ме развеселява, но не ме шокира, защото знам, че това е човек, който разучава психологическите прийоми и ги прилага по-добре от всеки друг.
Това, което трябва да разберем, е че Моуриньо играе като на сцена в своя живот на треньор. Откакто започна кариерата си като мениджър, той реши да си създаде егоцентричен образ, който да остане в историята на футболния свят.
Моуриньо започна да го прави в началото на своя път - застана начело на Порто в тежък момент за клуба и на пресконференции заявяваше, че "драконите" в края на сезона ще триумфират с титлата в първенството.
Той се оказа добър пророк.
Докато Порто печелеше на терена, Моуриньо продължаваше да говори и да оставя впечатления - стратегия, която се оказа може би дори по-печеливша, отколкото самият той е предполагал.
Както бе обещал, португалецът през първата си година спечели не само титлата първенството, но добави към нея домашната купа и Купата на УЕФА, което бе исторически требъл на Порто. На следващия сезон Моуриньо донесе на клуба и триумф в Шампионската лига.
Когато се премести в Лондон, Жозе надгради образа, който си бе създал. Определено в Премиършип специалистът вдигна нивото на представлението си. Още с обявяването, че е "специален", последвано от постоянни критики или забавления с всеки, когото срещне, Моуриньо стана главен герой в историята на успеха на "Стамфорд Бридж".
"Специалния" не се е променил и в Мадрид в днешно време. Философията му - също. Може да е малко моделирана, за да пасне на южноевропейския манталитет, но е точно толкова ключова, колкото е била преди. Може да е станал малко по-драматизиращ и по-емоционален, но игрите му са същите. Ролята, която той изпълнява, има за цел да привлече по-голямата част от вниманието върху него и да отклони напрежението от играчите. Когато то се покачва, покачва се и интензитетът на думите и действията на Жозе, затова не очаквайте нищо друго в бъдеще.
Така че, когато дойде кулминацията на мачовете с Реал, какво да очакваме? Определено още психологически игри, още скандални коментари и още шоу от португалския генерал. Той не постига целите си по друг начин.
Педро Пинто,
CNN World Sport