Идеята на "Атака" правителството да бъде задължено от парламента да оттегли подписа си под Международното търговско споразумение за борба с измамите (ACTA) беше на практика спряна, след като парламентарната група на ГЕРБ се въздържа при гласуването.
В мотивите на предложението на "Атака" беше обяснено, че подписът е поставен, без да има дебати по въпроса, а това представлява заплаха за "основните конституционни права и свободи на българските граждани за сметка на печалбата на големите корпорации", предаде bTV.
С 33 гласа "за", 2 "против" и 77 "въздържал се" парламентът отхвърли проекторешението, предложено от "Атака", за оттегляне на България от АКТА, допълва БТА. Решението за споразумението е сключено при пълна липса на прозрачност, без да са изслушани представители на българските потребители, заинтересовани юридически лица, интернет оператори и неправителствени организации, посочват в мотивите си вносителите от "Атака". Те отбелязват, че не са взети предвид и не е проведен дебат какви могат да бъдат позитивите и негативите, както и обществената реакция.
Подписът на България под ACTA беше поставен на 26 януари тази година от българския посланик в Япония Любомир Тодоров. Веднага след като това стана ясно, бяха организирани мащабни протести в цяла България и в крайна сметка беше взето решение засега документът да не бъде ратифициран.
Тепърва решение за ратификацията му ще се взема и то Европейския парламент, като дотук изглежда, че документът в сегашния му вид няма да бъде приет. Докладчикът на ЕП за ACTA Кадер Ариф вече публично изрази несъгласието си с договора и подаде оставка.
В ЕС ACTA е подписано от 21 държави, а пет не пожелаха да се обвържат по никакъв начин с него - Германия, Холандия, Кипър, Естония и Словакия. Споразумението е подписано още от държави като САЩ (най-силният му поддръжник), Япония, Канада, Австралия, Южна Корея, Швейцария и др.