Кои са най-честите заплахи в нета, които ни дебнат

Зловреден код (вируси) и кражба на самоличност са най-честите заплахи в интернет за 2014 г., сочи проучване сред 79 организации от различни сектори, представено в БТА от Международната академия за обучение по киберразследвания (МАОКР).

Двете заплахи за информационната сигурност са посочени от 67% от анкетираните, а след тях се подреждат "отказ от услуга", който най-често се прилага за блокиране на сайтове, и "фишингът", когато потребителите са подмамени да разкрият своя лична или финансова информация в имейл или уеб сайт. Най-съществените ресурси, с които организациите разполагат и те биха били риск при евентуална атака, са личните данни на клиенти и контрагенти, финансови и счетоводни доклади, търговска информация, интелектуална собственост.

Според проучването най-често зад атаките (54%) стои вътрешен човек - служител на организацията, настоящ или бивш, или конкурент (41%). Макар фирмите да посочват, че редовно стават мишена на различни видове престъпления в интернет, голяма част - 33 на сто, не докладват за възникналите проблеми. От тях 19 процента заявяват, че не са го направили, защото не вярват в резултатите, които ще постигнат компетентните органи, 14 на сто - че инцидентът е извън правомощията на правоохранителните органи, 11 на сто - за да избегнат негативни публикации, а 8% не знаят към кого да се обърнат.

Целта на проучването, направено в периода 5 юни - 31 юли 2013 г., беше да се определят основните проблеми на информационната сигурност в България, какви мерки трябва да се вземат и необходимостта от създаване на система за ранно реагиране на киберпрестъпления. Близо 80 процента от анкетираните организации смятат, че трябва да се създаде такава система, заяви Албена Спасова, председател на МАОКР.

Прокурор Илона Кръстенякова от ВКП посочи, че голяма част от киберпрестъпленията са срещу малки фирми, където специализираната защита е по-слаба, а схемите, по които се набират "мулета", стават все по-сложни и много често хората не осъзнават, че са станали жертва на този социален инженеринг.

По думите на Кръстенякова изработването на система за ранно реагиране на киберпрестъпления е важно и с оглед изграждането на електронно правителство на България. Проучването е част от проекта "Български кибер център по компетентност за обучение и изследвания", съфинансиран от ЕК.