Единствена по рода си находка откриха в Перперикон

В източната част на Перперикон открихме единствена по рода си нова находка. Това каза за Агенция "Фокус” археологът Николай Овчаров.

Става дума за кръгло каменно съоръжение с диаметър 8 м. и с преддверие. В центъра му е погребан човек, по мюсюлмански обичай, с ориентация юг-север, настрани, и с глава, гледаща към югозапад. Край главата му са положени два ножа, вероятно негови лични притежания.

"Нашето тълкуване е, че става дума за ранно османско тюрбе или мавзолей, в който е бил погребан военачалник или високопоставено лице, участвало в превземането на Перперикон. Това се потвърждава и от монетата на емир Орхан, управлявал османските турци между 1320 и 1361 г. Той води завоевателите за първи път на европейския континент, а синът му Мурад става турски султан и завоевател на България в следващото десетилетие”, каза Николай Овчаров.

По думите му - това ранноосманско тюрбе е единствена по рода си находка.

Досега не е откриван подобен култов комплекс на Балканите. "Той ни показва още един щрих от богатата история на Перперикон. Това е една от най-ранните истории на завоеванието от този етап, написана от шейх Бедреддин. В нея става дума за завладяването на Димотика от турците, които я направили своя столица, и започнали да атакуват другите християнски провинции", разказва още Овчаров.

"Те се насочват на север и атакуват един град. Не му дава, за съжаление, името, но е твърде възможно да бъде Перперикон, който е оказал голяма съпротива и обсадата продължила дълго време. Накрая го превземат и настаняват вътре голям гарнизон да охранява града. Възможно е да става дума именно за тази обсада. Не е изключена възможността и самото погребение да бъде именно на този известен исторически османски военачалник”, каза Николай Овчаров.

Находката показва последните години от съществуването на Перперикон – вече като османска крепост през 50-те - 60-те години на ХIV в. Беше известно, че Перперикон е превзет след тежка обсада, само няколко години след като османците стъпват на Балканския полуостров.

Когато го превземат, местните жители са избити или предадени в робство, а завоевателите оставят казармени помещения, сградата на бея, който управлява гарнизона и т.н., които улавяме по археологически находки. След това няма никакви археологически находки.

Най-вероятно, когато навлизат навътре в Балканския полуостров и към Европа, османските завоеватели изоставят тази крепост - не са оставяли крепости в своя тил, за да не послужат като опора за бунт или въстание, разказва Николай Овчаров.