Една от чудатостите на Япония – гмуркачките „ама“

Едва ли има човек в Япония, който да не знае какво е "ама", но малцина могат да се похвалят, че се познават лично с тези жени - със странна за съвременната цивилизация и доста опасна професия.

Преводът на думата "ама" (ama) e "жена на морето". Те са свободни гмуркачи - жени, които изкарват прехраната си като се гмуркат в дълбините на морето, от 25 до 40 метра дълбочина, без да използват кислородни бутилки или друга апаратура, която да им помага да дишат.

Вместо това, ама разчитат на собствените си умения и техники на дишане (ама дишат много умело през зъби), за да стигнат до дъното на океана и обратно на повърхността, като междувременно задържат дъха си поне за 2 минути на гмуркане.

Освен че тази професия се практикува главно от жени и за това си има обяснение, ама се отличават от обикновените рибари с това, че вадят раковини, молюски и водорасли – все неща, които кукичката няма как да докосне. Най-ценното, което ама вадят от морското дъно, е абалон, който някога е бил много скъп и ценен. За съжаление, с времето стойността му е паднала, с което и интересът на младите японки да стават ама.

С минаването на годините и с остаряването на населението, а и защото повечето млади хора бягат от тези селища към големите градове, болшинството ама са на възраст от 50 години, като често се гмуркат и 70-годишни, а най-възрастните са на 80.

Въпреки че от време на време се срещат мъже ама, жените ама се онези, които са породили световен интерес и любопитство, както сред собствената им, така и сред западната култура.

Има различни теории относно доминантността на жените като свободни гмуркачи. Някои от предположенията са, че в древни времена жените и мъжете ама са били равен брой, но когато мъжете са започнали да влизат навътре в морето с лодките си в търсене на улов, повечето жени са оставали на брега да се гмуркат до дъното на океана за водорасли и някои ракообразни, което се е превърнало в традиция предавана на внучки и правнучки... чак до днес.

Широкоразпространено вярване е, че сред всички ама гмуркачи жените са тези, които са по-издръжливи на студената вода, защото имат допълнителен слой мазнини по тялото си и следователно издържат по-дълго време във водата като по този начин събират повече улов.

Традиционно, ама гмуркачките се гмуркат с минимално оборудване. Облечени са в бели роби, за да се виждат добре в случай на злополука и косите им са прибрани в шарени кърпи, за да не им пречат. Понякога върху робите им може да бъдат забелязани късметлийски надписи, които ги предпазват от зли духове.

Древните ама гмуркачки понякога са ползвали дървени ванички или варели, които са имали функцията на буй, който е свързан с тях чрез въже и са го използвали, когато си почиват, за да си поемат дъх между гмурканията.

Онези от тях, които са се гмуркали на най-големи дълбочини са носели около кръста си метален колан, за да се гмуркат по-бързо и лесно, по-надълбоко. Най-важният им уред е бил този, които им е помагал да събират абалон (най-скъпия и доходен улов) – така нареченият tegane, нещо като шпатула, която се използва за изчегъртване на абалона, когато упорито е залепнал за скалите.

Красотата на тази професия се крие именно в нейната неподправеност. Въпреки появата на няколко иновационни средства, които биха улеснили работата на ама, до ден днешен те се гмуркат само с маска на очите и то, за да се предпазят от ослепява вследствие на солената вода. Изобретяването на маски и плавници, гумени костюми, а после и на акваланга внесли само суматоха в "бизнеса". Въоръжени с новостите, гмуркачките видимо увеличили "производителността на труда".

Само след няколко месеца обаче се отказали, защото забелязали, че "плодовете на техния труд", а именно изобилието на морското дъно намаляло. Унищожени били цели популации молюски, изхранващи рибарските селища...Тогава старейшините на ама решили да спрат използването на всичко, освен на очилата.

Работата на ама изглежда като уникална възможност за японките да се захванат с конкурентна, вълнуваща и потенциално доходоносна работа, която предполага много свобода за практикуващите. Жените, които избират да бъдат ама, не се задоволяват с домакинска работа. Това е правело жените ама много желани от мъжете. Изумително е колко години борба са били нужни на жените по света, за да си издействат място сред сериозните професии, и колко пъти е била повтаряна думичката "еманципация", преди да е социално приемливо една жена да издържа семейството, докато гмуркачките ама са били глава на семейство вероятно още от III в.пр.н.е.

Благодарение на гореспоменатите и на още много други усилия, професията на ама се е запазила и досега, макар броят гмуркачи да намалява. Всички са на мнение, че тази част от японската култура, която е така интересна за чуждестранните туристи, тихо умира.