Каменен град бди над Севлиевския Предбалкан

Експедиция "Преоткрий България" днес ни води към Севлиево и старата крепост Хоталич. Както винаги - пътят до това красиво, но малко известно кътче от историята ни е труден за намиране. Пътеките до крепостта са стръмни, а буря за малко да провали снимките.

Вижте интересния разказ на Евгени Димитров, който ще ни отведе в Средновековна България

Винаги съм се сещал за Севлиево, когато вляза в добре обзаведена баня, или като зачета весели истории за номерата, които си погаждат габровци и севлиевци. Но след известно ровене в Интернет, установих, че точно над него има цял средновековен град с много сгради, църкви и крепостни стени. Ходенето си заслужаваше и в един хубав летен ден "хванах пътя”.

Пътят до крепостта – разчитаме на интуицията си

На входа на града откъм Габрово голяма табела съобщава за съществуването на крепостта, но оттам нататък трябваше да се осланям на интуиция и разпитване на местни жители. Мой приятел от Севлиево, който по това време беше на море, ми каза по телефона: "Стигаш до центъра, и от паметника на юг”, и аз започнах така.

Оттам - къде с питане, къде с гледане на двете скромни табелки, но стигнах през черен път първия видим голям обект от крепостта – ранновизантийската базилика от V-VI век. Основите на църквата с големина около 6 на 13 метра са на фона на внушителна панорама, а от другата страна на пътя стоят руините от множество жилища от външния град, като на някои от тях се виждат ясно и огнища с кухненски "плотове”.

Същинската крепост започва след това, ако продължите или по черния път нататък (препоръчва се, само ако е сухо и имате подходящ автомобил) или ако свиете пеш нагоре и в дясно след малка табелка, указваща пътеката към крепостната стена.

Част от пътеката е облагородена с дървени пречки-стъпала, но това в никакъв случай не спестява сериозното задъхване на градския човек по стръмното изкачване нагоре. Крепостната стена се издига по склона, стига се до отбранителните кули, болярското жилище, главната порта и до болярската църква. От нея се открива чудесен изглед към град Севлиево.

Моят приятел от града ми беше казал, че през почивните дни севлиевци идват тук с децата си на излети. В деня, когато бях там, крепостта беше самотна и величествена. Увлечен в снимане и запотен от жега, в един момент усетих тъмна сянка да надвисва зад мен. Обърнах се и видях как за секунди градоносни облаци се завихрят точно над руините на базиликата. Бях изправен пред избора да тръгна към колата с надеждата да изпреваря бурята или да продължа да снимам.

Тежкото небе се настани като внушителен фон зад църквата, и тук-там проблясваше по някой слънчев лъч за повече драматичност. Реших да продължа със снимките, а междувременно над главата ми се завъртя спирала от облаци, почти като в някой американски филм за Апокалипсиса. Със страхопочитание в душата продължих снимките, и бях възнаграден – облаците постепенно отминаха, за да се изсипят със страшна мощ над Севлиево половин час по-късно.

Хоталич е един от големите градове в Средновековна България

По-късно, когато стигнах до Интернет, и писах на проф. Матанов, научих още много интересни неща. Едва ли много хора знаят, че Хоталич е най-големият по площ средновековен град в България, извън столиците Плиска, Преслав и Търново.

Един човек е посветил голяма част от живота си на изследването на средновековния град – археологът Симеон Симеонов (1941-2000). 25 години той работи по обекта, прокарва пътя до него, организира, проучва и реставрира.

"В продължение на четвърт век, от шубраците на Джевезли бунар Симеон Симеонов "извади" неподозирано голям средновековен град, който несъмнено играел важна роля в съдбините на всички българи. Оказа се, че днешното Севлиево е пряк наследник на Хоталич и сигурно у някои севлиевци тече кръвта на неговите средновековни обитатели.

Това в българската съдба не се случва често”, разказва професор Станислав Станилов от БАН, който заедно с колежката си Бони Петрунова продължава неговото дело.

Интересна е и историята около водоснабдяването на града. В най-западната част от Севлиевската планина е местността на извора Джевизли бунар, съществуващ тук и сега. Независимо, че е на сравнително голямо разстояние от крепостта и града, той е бил главният водоизточник през времето на цялото нейно съществуване, пише изследователят Симеон Симеонов. В превод името на водоизточника означава: "Извора под орехите".

Възможно е названието да е било и Дженивис бунар, което буквално означава "генуезкия извор", а в преносния смисъл "римския извор" или "изворът на западняците". Наименованието няма исторически смисъл, например, че крепостта или изворът били на генуезци или римляни. Тя идва от една късна турска традиция, руините на стари крепости да се наричат генуезки - всеки човек от Запада бил за турците генуезец, римляните също попаднали в това означение.

Изворът обаче е бил по-ниско от крепостта, и не е било възможно водата да тече сама нагоре. Археолозите предполагат, че през долината тя е пренасяна до крепостта с дървени бъчви или други съдове, където е попадала в глинен тръбопровод.

Останки от него с диаметър 6-7 см са намерени южно от църквата в източния квартал. Едновременно с това вътре в самия град е имало много водосборни ями и нито една капка вода от небето не е трябвало да отива нахалост.

Градът Хоталич крие още много тайни и бъдещите проучвания могат да донесат открития, с които да се допишат нови глави от историята на България.

Миналото на Севлиево тепърва излиза на бял свят

За историята на Севлиево - от Хотел до днес, разказва професор Христо Матанов

Преди 140 години никой, дори и най-ерудираният познавач на българското минало, не е имал що-годе точна представа за далечното минало на Севлиево. Предполагало се е само, че тъй като местността на града има стратегическо значение, то някъде тук би трябвало да се търсят остатъци от късноантична или средновековна крепост.

След близо вековни лутания учените започват бавно да оформят по-ясна представа за далечното минало на града. От т.нар. "Батошевски надпис” става ясно, че средновековното Севлиево се е наричало Хотел или Хотелец, което османските турци по-късно транскрибират в своите данъчни регистри като "Хоталич”.

От края на 70-те години на миналия век се налага схващането, че старият град и крепост са се намирали в местността "Джевизли баир”, където в следващите години започват системни археологически разкопки. Тук трябва с преклонение да споменем името на неуморния Симеон Симеонов, виден местен археолог и краевед, на чиито дългогодишни усилия дължим разкриването на средновековния град Хотел-Хотелец-Хоталич.

До началото на нашето хилядолетия археологическите проучвания откриха хиляди предмети на бита: фрагменти от керамични съдове, предмети от кост и метал, гробове със значителен гробен инвентар - мъниста, гривни, обеци - жилищни сгради, църкви, резервоари за вода, крепостни стени, железарски и грънчарски работилници и др.

Особено сензационна е находката от близо 3 000 средновековни монети от периода 12 век - началото на 13 век, в което преобладават византийските корубести монети и българските имитации на византийски монети, заровено вероятно по време на татарските нашествия от средата и втората половина на тринадесетото столетие.

В резултат от всичко това са разкрити впечатляващи останки на град и крепост, започвал своето съществуване от края на Античността и просъществувал до ден-днешен. В началото той е представлявал късно римско и ранно византийско укрепление, след това прераства в българска крепост със защитни и административни функции.

Като такъв градът Хотел-Хотелец-Хоталич показва типичните белези на български средновековен град. Разделен е на цитадела или горен град, силно укрепен и практически непристъпен, и долен град, разположен на площ от около 43 дка, разделен на четири квартала с около 600-700 жители, с три църкви, със собствени укрепления и входове.

Когато османските турци превземат града при неизвестни обстоятелства, крепостните стени са сринати и градът е включен в османската административна и данъчна система. Като част от Никополския санджак, някогашната територия на Търновска България, Хоталич се поменава като тимарско село със сравнително малък приход. По-късно става център на нахия.

През 17 в. османските регистри споменават редом с Хоталич за селото Серви или Селви. С течение на времето то толкова се разраства, че поглъща някогашното Хотел-Хотелец-Хоталич и дава името на съвременния град Севлиево. В епохата на Възраждането и след Освобождението Севлиево става символ на динамично стопанско развитие, в които живеят и работят едни от най-истинските строители на съвременна България.
_____________________

Експедиция "Преоткрий България” е медийна инициатива на Сдружение "Културни проекти” и агенция БУЛФОТО. За успеха на проекта помагат Обединена Българска Банка, София Ауто, HDI застраховане, Ауто груп 5 и Шевролет. Мобилен журналистически екип, качен на високопроходим автомобил посещава и пише за малко известни, но атрактивни исторически места в България и около нея.

Читателите на iNews научават ексклузивно за интересни дестинации и тяхната история.