Нови археологически обекти у нас имат реален шанс да бъдат обявени от ЮНЕСКО като част от световното историческо и културно наследство.
България вече работи по международен проект с цел да подготви това предложение, което ще се отнася за най-ценните находки по нашите земи, наследство от Римската империя.
Това заяви доц. Людмил Вагалински - директор на Националния археологически институт с музей от Плевен, където гостуват 70 делегати на 22-рия Лимес конгрес, който започва утре в Русе, съобщи БТА.
Предвижда се ангажиране на екипи - археолози, юристи, архитекти и други специалисти, които да подготвят документацията за представяне на някои от водещите обекти, сред които със сигурност ще бъде античният град Улпия Ескус при днешното плевенско село Гиген, каза Вагалински.
Работата трябва да приключи за 2 години като се заснемат находките така, че да бъдат представени най-убедително за кандидатстване пред ЮНЕСКО.
Това ще привлече в последствие инвестиции, нужни за продължаване на разкопките и експониране на историческите паметници така, че да станат по-добри туристически дестинации, поясни той.
България има огромен потенциал със своите Лимес обекти по поречието на Долни Дунав. Нито в Англия, нито в Германия има толкова отлично запазени паметници от този период, затова българските могат да привлекат инвестиции в икономиката, бе категоричен археологът.
Доц. Гергана Кабакчиева допълни, че при Улпия Ескус има готовност да бъде вдигнат в реални размери над земята храмът на Фортуна и това да стане атрактивен туристически обект у нас.
Делегатите на 22-рия Лимес конгрес, който започва утре в Русе, разгледаха Улпия Ескус, крепостта Сторгозия, археологическата колекция на Историческия музей в Плевен и дадоха висока оценка на видяното.
Тези обекти са представени добре, до тях има добри пътища, хотели, красива природа, което трябва да се използва за привличане на туристи, каза проф. Брийз.
В момента България притежава общо девет (материални) обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, като седем са културни, а два природни.
Културните са Боянската църква (вписана през 1979 г.), Ивановските скални църкви (1979 г.), Казанлъшката гробница (1979 г.), Мадарският конник (1979 г.), Старият град в Несебър (1983 г.), Рилският манастир (1983 г.) и Свещарската гробница (1985 г.).
Като природно наследство са вписани Национален парк "Пирин" (1983 г.) и Природен резерват "Сребърна" (1983 г.), а при нематериалните обекти влизат нестинарството и хорът на Бистришките баби.