Времето в края на февруари е все още нестабилно, но това не означава, че уикендите са отредени за стоене вкъщи. Тази седмица ви предлагаме идея за разходка край Асеновград – и малко по-нависоко.
За да се качите до Асеновата крепост, ще ви се наложи да се поизпотите, а мнозина се отказват да се изкачат до върха й. Усилието обаче си заслужава.
Догоре можете да се качите с кола, но това ще ви отнеме удоволствието да се разходите по алеята през гората. По-добре паркирайте някъде в центъра на Асеновград, въоръжете се с провизии и следвайте табелите.
Къщите постепенно свършват и пред вас се открива прохладна, горска пътека, която нито е много стръмна, нито пък изморителна. Има пейки, беседки и чешми, където можете да спрете и да си починете.
Преходът е кратък, не повече от час, а крепостта сякаш изневиделица се показва зад дърветата. Още няколко стъпала и вече се разхождате из вътрешността й или пък надничате през бойниците като средновековен воин.
В самия център на крепостта се издига църквата "Св. Богородица Петричка", която е и най-добре запазената част. Тук е и мястото, откъдето можете да си купите сувенир или да си сложете печат в книжката със 100 национални туристически обекта.
Крепостта носи името на цар Иван Асен II, защото той прави по-сериозните архитектурни и укрепителни промени тук. Според повечето историци крепостта е била построена доста по-рано - през втората половина на девети век. Първоначалната й цел е била да свързва Пловдив с Беломорието. Ролята й е била главно стратегическа, като многократно е била превземана и често сменяла господарите си.