Уикенд идея: По релсите, та до най-високата гара на Балканите

В днешно време все повече хора се пристрастяват към автомобилите. Колите са бързи, удобни и достигат почти до всяко място, където има прокаран път. Ето защо когато стане въпрос за пътуване от точка "А" до точка "Б", хората първо избират автомобилите и по-рядко се сещат за добрата стара железница.

Този път обаче ще ви накараме да забравите за комфорта на колите и да си спомните за най-евтиния транспорт – влакът. И за да е още по-интересно нека това бъде тренът, който върви по единствената теснопътна жп линия в България гара Септември – гара Добринище.

Линията за по-кратко е наричана теснолинейка, тъй като разстоянието между релсите е по-малко от обичайното (760 мм при "нормално" 1435 мм). Трасето свързва най-западната част на Горнотракийската низина със Западните Родопи, Рила и Пирин. Поради особеностите на линията през планината, теснолинейката Септември — Добринище е известна още като Алпийската железница на Балканите.

През всичките 125 км, по които вървят релсите, се сменят множество изкуствени съоръжения мостове, тунели и спираловидни изкачвания. Благодарение на тях сякаш се създава сблъсък между природата и човекът. Прекрасните природни пейзажи се "сблъскват" със съоръженията, построени заради влака.

Още нещо трябва да се отбележи - преди може би смятано за недостатък, а сега плюс, е бързината на влака. Трудният терен е определящ за по-бавното движение, което дава възможност на зрителя да разгледа всичко наоколо.Човек може да застане на пространството между вагоните, своеобразна "тераса" и с наслада да наблюдава поляните, горите, реката. По-неприятно усещане се получава, когато композицията премине през тунел, но гледката от открито си заслужава този дискомфорт. Често влакът спира на места, за които изглежда, че все едно са сред пустощта, но реално става въпрос за гари по линията.

Така сменяйки една след друга спиращите дъха гледки ще се озовавате и на най-интересната гара – Аврамово. Тя се намира на 1267 метра надморска височина, което я прави най-високо разположената гара на Балканите. Панорамата, която се разкрива от гарата може да се сравни само с гледката, която би се разкрила, ако стоите на ръба на света.

Гарата е изключително чиста, има обособена градинка, където докато човек чака компания ще му правят два железни "лебеда". Ако пък има повече време, може да се разходи до близките гора и поляна, от където се виждат сгушените в ниското къщи. Някъде там се намива и самото село Аврамово. То е разположено в Аврамовата седловина, която разделя планините Рили и Родопи. Отстои на 18 км от общинския център - гр. Якоруда. Селото е образувано през 1955 г. от населените места Аврамови колиби, Планковци, Тиберова и Хърльова махала, и село Бабяк.

Наситилил се вече на гледката, вдишал от аромата на гората и усетил планинския вятър в косите си, човек спокойно може да дочака идването на влака. А самото му пристигане си е цяла церемония. Идващата машина се вижда от доста далече. Влакът първо се вижда между дърветата, а след това бързо се насочва към гарата. А след като пътникът отново се качи на теснолинеката го очаква нова доза красота.

Разстоянието от 125 км между крайните гари Септември – Добринище се изминава за около 5 часа със средна скорост 25 km/ч. Разтоянието от гара Велинград до гара Аврамово пък се минава за около час. Маршрутът на теснолинейката минава и край населени места, до които, особено през зимата, няма друг транспорт. Линията е строена на няколко етапа между 1921 и 1945 година.