Уикенд идея: Смолян и по-точно това около него

Смолян няма да ви накара да затаите дъх. Скрит в сърцето на Родопите, тих и спретнат град. Хубава пешеходна улица, величественият храм "Свети Висарион Смолянски" (следващият по големина след "Свети Александър Невски"), Планетариумът, Регионалният исторически музей и... в общи линии е това.

Чистата и приветлива централна част няма да ви предложи изобилие от заведения, нито вихрен нощен живот, така че, ако сте от парти туристите, това определено не е вашето място.

Това, което наистина може да спре дъха ви обаче е всичко останало, което се намира около Смолян. А природата тук е била толкова щедра, че човек просто се чуди как в обсег от някакви си 30-тина километра може да има толкова много.

Смолян е идеален да се ползва за отправна точка. Място, на което може да отседнете, да разгледате набързо, да нарамите раницата и да се отдадете на природата. В града има много семейни хотелчета, където определено ще ви посрещнат топло (хората в този град изглеждат някак по-сърцати от всички останали).

И така. Настанили сте се, хапнали сте една катма или пататник и е време да изгорите калориите.

Една от може би най-известните забележителности в областта е пещерата Дяволското гърло и пътят, по който се стига до нея, минаващ през Триградското ждрело.

Триградското ждрело е един от най-внушителните проломи у нас. Скалите се вият покрай река Триградска – отсечени, високи, ръбати, точно до тесния път и на моменти човек има чувството, че ще се стоварят отгоре му.

Това усещане трае само някакви си 2 до 4 километра, защото идва мигът, в който канарите наистина се стоварват отгоре ви.

Просто скалата покрива пътя и единственият начин той да продължи, е като мине под нея. Думите направо са излишни. Дори снимките не успяват да покажат красотата на това място, затова най-добрият начин да се уверите е да го видите с очите си.

Ждрелото и река Триградска ви отвеждат право до пещерата Дяволското гърло. Тя няма да ви предложи внушителни сталактити, сталагмити и други типични пещерни образувания. Тук обаче е най-високият пещерен водопад на Балканите.

Входът към пещерата е изкуствен и води до голяма зала – Бучащата зала, от която, както може би се досещате, може да се насладите на разкоша и на тътена от падащата вода. Отвесни стълби ще ви изведат покрай водопада към естествения вход към пещерата – сега изход от нея.

Преди да тръгнете нагоре обаче обърнете внимание на създаденото от човешка ръка – точно преди Бучащата зала ще ви посрещне изсечена в скалите дяволска глава – предупреждение накъде сте се запътили. В една миниатюрна зала пък ви чака изсечена фигура на мъж, сякаш дошъл от античните времена (може би Орфей?). На път към изхода пък в скалите тече малко изворче с издълбан мини олтар със статуя на Света Богодорица.

Най-интересното в Дяволското гърло обаче са легендите около пещерата – смята се, че тук Орфей е слязъл в подземното царство на Хадес, за да спаси любимата си – Евридика.

Пещерняците разказват, че ако река Триградска, която се спуска в пещерата, повлече нещо, то не се появява на изхода от пещерата. Тук може да чуете историята как преди години реката повлякла кубици дърва, те паднали в пещерата, но нито една тресчица не е излязла навън. Най-добре обаче ще ви ги разкаже водачът – пещерата работи целогодишно, през зимата има дежурен, а през останалото време групи могат да влизат от 10,00 до 17,00 часа.

И като сме на вълна ждрела и пещери – съвсем наблизо е един друг красив планински път, който, лично по мое мнение е недооценен и някак нечестно изостава след Триградския, а именно – Буйновското ждрело.

Пътят тук минава покрай Буйновската река, която тече през наистина впечатляващ пролом, дълъг 10 километра. Отвесните варовити скали в един момент толкова се доближават една до друга високо над шосето, че човек си има чувството, че ако е горе, може да скочи от едната на другата. Местните хора разказват, че точно на това място изгладнелите вълци прескачат, за да стигнат до село Ягодина и да нападнат кошарите.

Пътят е изключително красив и заради дърветата и растителността наоколо, която е особено приятна есенно време. А, както може би сте се досетили при споменаването на селото, той ще ви отведе до Ягодинската пещера.

Пещерата е на три етажа, от които само най-ниският е достъпен за групи туристи. Може обаче да наемете специалист, с който да се отправите на няколкочасов преход, оборудван с нужната екипировка и из другите етажи. Необходимо е предварително записване и малка подготовка, преди да се спуснете в пещерни подвизи.

Ягодинската пещера е известна с богатството от форми и цветове. Тук ще видите сталактити, сталагмити, сталактони, пещерни перли... има и древно жилище на пещерни хора, датиращо от IV век пр. Хр.

В една от централните зали спелеолози от цялата страна се събират на 31 декември и посрещат Нова Година. Затова и залата се нарича Новогодишната. В нея учените си докарват и коледна елха, която се запазва необичайно дълго, заради постоянната температура от около 6 градуса и висока влажност.

Ако сте фен на нетрадиционните събития, това е и залата, в която може да се венчаете. Тук се организират сватби, като вече над 100 двойки са си казали "Да".

В пещерата се приемат туристи до между 10,00 и 16,00 часа целогодишно.

Обратно към града. Съвсем близо до Смолян са символите на града – Орфеевите скали и Смолянските езера.

До скалите, на които според легендата Орфей е черпел вдъхновение за песните си, се стига за 10-ина минути от връх Снежанка. Гледката е наистина вдъхновяваща. Надолу са разположени Смолянските езера.

Очарованието им днес вероятно е поизчезнало – в миналото езерата са били над 20, а сега са останали едва осем, като едно от тях – Керяновия гьол, е превърнато в микроязовир. Смолянските езера са чудесно място за разходка в топлите дни, за хвърляне на въдица (уверете се само, че в момента е разрешено), или просто за излежаване край брегове и "броене на мухите".

На около 30 километра югозападно от Смолян, близо до границата с Гърция се крие друга превъзходна забележителност – пещерата Ухловица.

Тя е едно реално доказателство на максимата, че нищо красиво не е лесно достижимо. За да влезете в Ухловица, първо трябва да се изкатерите по стръмна пътека, на повече от километър в планината. Въпреки че на пръв поглед не звучи трудно, пътят е неравен и изморителен, но затова пък местната управа се е погрижила, слагайки беседка на средата на прехода.

Преди да влезете в пещерата пред очите ви ще се разкрие прекрасна гледка към пътя долу, водещ до близкото село Могилица. Ще ви посрещне и българският флаг, който се развява на железен пилон.

Ухловица е като един коралов риф, само че не в океана, а под земята. Пещерата е пълна с т.нар. дендритни образувания – надиплени, с причудливи форми, като истински корали.

Спускайки се надолу в недрата ѝ (спокойно, тя е осветена, охраняема и са изградени стълби), ще стигнете и до внушителен скален водопад. За финал Ухловица ви е приготвила гледката на седем езера, които напролет се пълнят с вода.

Пещерата работи през уикендите от 10,00 до 16,00 часа, като срещу нескъп билет ви се осигурява водач (както и в другите две).

По обратния път от Ухловица към Смолян не пропускайте да се отбиете до село Смилян и да си купите от прословутия смилянски боб. По пътя се оглеждайте и за продавачи на мед – такива има много. Предлаганите видове са няколко, като какъвто и да изберете, няма да сбъркате. Просто е изключено да ви продадат глюкоза.

И когато вече се прибирате, не тръгвайте в последния момент, а си пригответе няколко часа. Защото за финал оставяме наистина впечатляващия феномен Чудните мостове.

Намиращи се в подножието на връх Голям Персенк, до скалните образувания се стига по пътя Смолян-Пловдив. Не се подлъгвайте по табелата на отбивката за Чудните мостове – показва едни нищо и никакви 17-ина километра, но истината е, че са повече. Не е ясно колко повече, но в един момент пътят изглежда направо безкраен.

Природните арки са резултат от работата на минаващата под тях рекичка, която в миналото е била пълноводна и векове наред усърдно е дълбала скалите в дълбока пещера. Смята се, че при земетресение се е срутила част от изтънелия от работата на водите пещерен таван, оставяйки ни тези наистина чудни мостове.

Тук е моментът, в който може да ви засипя с информация за броя и големината на мостовете, вида на скалите и дължината на арките, но е ясно, че няма смисъл. Сухата статистика бледнее пред внушителните размери на скалния феномен и разкоша на вековната смърчовата гора, която го заобикаля. Снимки може да видите в галерията.

Една от причудливите традиции е всеки турист, който е минал под най-големия от мостовете, да изпише името си с въглен на стената. Ние в iNews обаче твърде много обичаме природата, за да ви караме да го правите. Някак, когато са чисти, намираме скалните мостове за по-красиви.

Чудните мостове са облагородени за туристически цели и въпреки че са обезопасени, имайте си едно наум. Не се отделяйте от обозначените маршрути, защото скалите могат да бъдат коварни и вече са ставали свидетели на инциденти, един от които завършил с фатален край.

С Чудните мостове се сбогуваме със Смолянско. А сме видели съвсем малка част от природните красоти, които този край предлага. Ще се върнем за повече, със сигурност.