Фалитът на физическо лице – все още блян

"Лошите" кредити на физически лица достигнаха почти 19% (около 7,5 милиарда лева) от кредитните портфейли на банките през януари 2011 г.

Въпреки че ръстът им се забави в последните месеци, то те продължават да се увеличават, макар и по-бавно. Фирмените "токсични" кредити пък вече надвишават 20%. Делът на експозициите с просрочие над 90 дни приближава 12% към края на 2010 г., според статистиката на БНБ.

На фона на тези данни все по-актуален става въпросът за обявяването на фалит на физическо лице, по подобие на банкрутите на фирми (юридически лица).

Ако дължите пари на банка по ипотечен кредит и финансовата институция продаде жилището ви (в момента – ако не на безценица, то на много по-ниска цена спрямо цената, на която сте го купили), за да си покриете част от задълженията, то ще ви остане една прилична сума за доизплащане.

Преди кризата банките отпускаха ипотечни заеми на базата на тогавашните силно раздути данъчни оценки, а възможност за тяхното обжалване няма. Освен това, цените на имотите бяха силно завишени, което с настъпването на кризата се промени.

Така, заради останалата част от задължението банката може да ви изпрати съдия изпълнител, който да опише имуществото ви. Защото българското законодателство не предвижда възможността да се обявява банкрут на физическо лице.

Миналата година асоциация "Активни потеребители" и икономисти настояха за приемането на закон за банкрут на физическите лица, като изпратиха призив и до финансовото министерство. Засега отговор все още няма. Няма и точни данни колко са хората в България, изпаднали във фактическа несъстоятелност, но незащитени от закона (по-точно – от липсата му). Финансовите институции сами пристъпват към принудително събиране на дълговете и го правят по различен начин.

Европейската практика

България може и да остане единствената страна в Европейския съюз, в която да липсва законова регламентация на фалитите на физическите лица. Засега от страните – членки на Европейския съюз само у нас и в Румъния все още не е приет нормативен акт, но от миналата година Букурещ вече обсъжда проектозакон за банкрутите на физически лица.

В Русия (въпреки, че не е държава – членка на общността) също от доста време се обсъжда приемането на законодателство, с което да се регламентира фалитът на физическите лица. Предвидено е единствено жилище, мебели и определен минимум пари да не се отнемат от длъжника. Освен това, дълговете ще се преструктурират, кредиторите ще се удовлетворяват в строго определен ред, като банките са сравнително накрая на опашката, а на длъжника няма да му бъдат давани кредити за няколко години напред. При фиктивен банкрут пък са предвидени сериозни наказания.

Въпреки че е наложително да се помисли в тази посока, ясно е, че в следващите месеци подобен нормативен акт няма да бъде приритетен за управляващите. Освен това, с тромавата съдебна система в България производството по несъстоятелност на физическо лице по-скоро би създало допълнителни проблеми и на длъжника, и на кредитора и е много възможно да не се стигне до адекватната защита на интересите и на двете страни. Има я вероятността и длъжникът да не притежава такова имущество, което при обявяването на несъстоятелност да задоволи исканията на кредиторите.

Предимствата на процедурата

И все пак, опитът на други държави е показал, че регламентацията на "човешките фалити" е важна, особено в условията на криза. Така законът ще гарантира покрива над главата на длъжника, определен размер от средства, необходими му за преживяване, времева отсрочка за удолветворяване исканията на кредиторите, ред за изплащането на дълговете.

Така или иначе, обявяването на банкрут е крайна мярка, до която се стига само ако длъжникът наистина не може да си покрива заемите. Много по-изгодно и за двете страни (длъжник и кредитор) е да договорят сами преструктурирането на кредита.