Йончева потвърди, че е била подслушвана с шпионски софтуер

Евродепутатката Елена Йончева потвърди пред БНТ, че е мобилният й телефон е бил обект на сериозна хакерска атака. Все още не е ясно точно какъв шпионски софтуер е бил използван. Освен на Йончева, хакнат е и телефонът на още една френска евродепутатка - и двете са членове на подкомисията по отбрана на Европейския парламент.

Хакерските опити за проникване в телефона на Йончева са от края октомври 2023 г., но са били открити тази седмица при рутинна проверка. Шпионски софтуер от типа "Пегас” е открит и в телефона на председателската на подкомисията по отбрана - французойката Натали Лоазо, както и в мобилното устройство на служител в администрацията. Според Йончева, подслушването на политици, журналисти и активисти е престъпление, което се превръща в голям европейски проблем.

"Искам да съм ясна. В скандала с подслушването не стана дума за мен. Трябва да си дадем сметка, че подслушването е нещо, което става все по-популярно като инструмент за получаване на незаконно придобита информация. За мен не е изненада. Моята позиция и работа на журналист, и като евродепутат са публични. След скандала с подслушването със софтуера "Пегас" от преди няколко години темата е актуална в европейските институции", каза евродепутатът от групата на социалистите и демократите Елена Йончева.

 От пресцентъра на ЕП казаха за БНТ, че службите на институцията постоянно следят за заплахи за киберсигурността и бързо предприемат мерки за предотвратяването им. Редовни проверки на телефоните на евродепутати и служители се правят от април 2022 г. От тогава насам са извършени стотици операции.

Специално внимание се отделя на устройствата на членовете на подкомисията по сигурност и отбрана, чийто член е и Йончева, заради естеството на досиетата, с които се занимават предвид напрегнатата геополитическа обстановка.

Според Йончева, трябва да има ясни гаранции, че подобен софтуер се използва само за защита на националната сигурност. Тя припомни, че ЕП е отхвърлил предложението на ЕК в случай на заплаха, шпионски софтуер да може да използва срещу журналисти.

"Това беше една от най-тежките битки, които проведохме тук в тази сграда в преговорите по Европейския медиен акт. Редица държави-членки, като Франция например, настояваха до последно за абсолютна свобода на подслушване и следене на журналисти в случай на заплаха за националната сигурност. Тя е от първостепенно значение, но не може да бъде използвана като извинение за пълен достъп до личния живот не само на журналистите, но и на всички граждани", допълни още Йончева.

В следващите седмици проверката на устройствата на евродепутати и служители в ЕП ще продължи. Очаква се дебат и по темата следващата седмица по време на пленарната сесия в Страсбург.