40 500 са постъпилите сигнали за домашно насилие до септември 2024 г.

40 500 са постъпилите сигнали за домашно насилие до септември 2024 г. Представете си цял един град, в който хората са жертви на насилие. А може би цифрата е различна. Много по-голяма. До края на годината тя ще нарасне и ще достигне размерите на още по-големи български градове като Разград, Силистра и Монтана.

Броят на издадените заповеди за защита се очаква да премине бройката от 6000, а близо 70% от тях ще бъдат за незабавна защита.

По европейските стандарти - на 10 000 души трябва да има осигурено едно място. Това означава, че центровете в страната трябва да бъдат 28. Те са общо 12 с капацитет на местата под 200.

Данните са предоставени от д-р Благородна Макева, дългогодишен консултант на хуманитарни и неправителствени организации по въпроси, свързани с правата на детето, домашното насилие и насилието, основано на пола, сред които УНИЦЕФ, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и БЧК. Днес тя е водещ преподавател в новооткритата магистърска програма "Защита от домашно насилие” на Академията на МВР.

Увеличената бройка на регистрираните сигнали показва, че хората търсят изход, , наблюдава се а разместване на пластовете в начина ни на мислене. Потърпевшите все повече вярват, че ще намерят помощ и подкрепа, а даването на гласност на случаи на домашното насилие, окуражава все повече жертви да съберат смелост и да се защитят.

Шокиращият брой на потърсилите помощ ни разкрива само малка част от общата картина: обективно мащабът на българите, живеещи в среда на насилие е не просто голям, а чудовищен. Косвените жертви на домашното насилие са децата, които живеят в част от тези хиляди български домове.

Най-важното, на което трябва да са се научим като общество, е да разпознаваме домашното насилие . Защото в много семейства, то се приема като норма. Порочен кръг, който завърта поколение на поколение и се установява като модел на поведение Жените са бити – и те си мълчат, защото да се оплачеш е срамно. Мъжете бутилират чувствата си и не показват, че нещо ги мъчи, за да не пропукат представата, че трябва да бъдат непоклатими. И това се предава от баща на син, от майка на дъщеря.

Дали ако единият партньор определя начина на обличане на другия, следи телефона му, ограничава достъпа му до собствените финанси, отделя го от близките му, е насилник? Дори да няма физическо насилие? Отговорът е: да.

Синините, които прикриваме с грим, дрехи с висока яка, дълги ръкави, за сметка на перфектни снимки в социалните мрежи, рушат живота ни. За някои това се случва бавно и с години. За други е въпрос на един последен фатален удар, след който научаваме името на жертвата в новините. И така до следващата. И следващата. Или следващият.

Често гледаме прогнозата за времето, за да знаем дали да си вземем чадър или шапка. Да внимаваме ако излизаме в поледица, или в жега. Да приберем саксиите от первазите ако се очаква бурен вятър. Но има ли код, който да ни предупреди, че над безоблачното, както често ни се струва небе, когато сме влюбени, може да се окажем в окото на буря, от която изглежда, че няма измъкване?

Да. Винаги има какво да направим и за какво да внимаваме.

"Код синьо за цялата страна" е проект, който разказва историите на пет жени и един мъж, оцелели от ада на домашното насилие. Те ни посочват кои са сигналите в началото на всяка една връзка, които те са пренебрегнали. Посочват кои са поведенческите модели, които няма как да бъдат оправдани. Те са потърсили помощ в различни организации и благодарение на волята си, са успели да върнат обратно живота си.

Разказите на оцелелите от домашно насилие оживяват с гласовете на едни от най-талантливите български актьори: Яна Маринова, Весела Бабинова, Алек Алексиев, Мария Сотирова, Августина-Калина Петкова и Ярослава Павлова.

Основната цел на проекта е да информира за проблема. Екипът на проекта се срещна с реални жертви на домашно насилие, които дават "изпитани” съвети на кои поведенчески модели е добре да се обърне внимание, преди да се е стигнало до първия шамар, както и какво се случва ако човек остане във връзката след него.

За щастие, съществуват организации, като Фондация "П.У.Л.С.”, които помагат на хората, изпаднали в беда. Ако вие или ваш близък имате нужда от помощ, освен да подадете сигнал на телефон 112, можете да потърсите съвет и подкрепа тук:

Телефон:. 076 60 10 10 (денонощно)

0899 100 245 - всеки работен ден от 10 до 17 ч. за Кърджали

на email: pulse.women@gmail.com

Или като попълните формата тук.

Можем да помогнем на Фондация "П.У.Л.С.”, която осигурява кризисна помощ, превенция и подкрепа, като подобрим условията за живот в кризисния център.

Това можем да направим с дарение:

IBAN: BG54UNCR96601084291413

BIC: UNCRBGSF

Получател / Титуляр: Фондация П.У.Л.С.

Банка: Уникредит Булбанк

и текст DMS PULS на номер 17 777

Никой от нас не е застрахован срещу попадане в токсична връзка или връзка с физическо насилие. Важно е обаче да си припомним, че изход винаги има. И е добре да бъдем информирани кое поведение не може да бъде оправдано. Чуйте историите или ги споделете на близък, който може да има нужда от тях.