Момчета и момичета, носители на вируса на СПИН, си правят "град на слънцето" в документалния спектакъл "Истина. . . отвъд Полярния кръг" по пиесата на Юрий Клавдиев (Русия), която за първи път е на българска сцена.
Преводът е на Василка Бумбарова. Постановката на сдружението "Реплика" и московския театър "Йозеф Бойс" под режисурата на Георг Жено (Германия) ще има премиера тази вечер в Центъра за култура и дебат "Червената къща" - представленията са от 18.30 и 21.00 часа, съобщават от екипа.
Участват Ованес Торосян, Милко Йовчев, Ивайло Драгиев, Благой Бойчев, Милена Ерменкова, Боряна Пенева, Ирина Андреева, Красимира Кузманова. Сценографията е на Ксения Перетрухина (Русия) в сътрудничество с Яков Каждан.
"Целта ни е не просто да поставим поредния спектакъл, събрал млади актьори, а да предизвикаме дискусия по въпрос, около който се мълчи.
Нещо като театрална терапия за обществото - чрез средствата на документалния театър да разкажем неприятната и скрита истина за живота на носителите на ХИВ и отношението на обществото към тях, за отритнатите мечти, за стъпканите илюзии.
Целта ни е да изследваме състоянието на хората, над които съдбата е произнесла смъртна присъда, но е отсрочила изпълнението й за неопределено време", обясняват от екипа.
Героите на пиесата са истински, не абстрактни персонажи, измислени от автора и режисьора. Не е важно по какъв начин са се заразили и разболели, а че са категорично отхвърлени от общността.
Те се срещат и организират комуна, нещо като "град на слънцето", и животът за тях започва отново. Чувствата, мислите и емоциите им са с повишена контрастност.
Смъртоносната болест предизвиква нов светъл и чист поглед към живота, коментират артистите.
Пиесата е написана на базата на интервюта с носители на ХИВ, събрани в сътрудничество с благотворителната фондация "Кризисен център за социално-психологическа помощ "69 паралел" в Норилск, Русия - втория по големина в света град отвъд Полярния кръг, един от най-студените и екологично замърсени.
С вируса на СПИН там са заразени седем от всеки 10 момичета и момчета.
"И всички те, като нас, искат да живеят. Точно толкова, колкото им остава. И през това време да бъдат щастливи.
Театърът трябва да бъде свързан с живота и да не се страхува да отваря очите на зрителите, да ги учи да бъдат отговорни за заобикалящия ги свят", категорични са авторите и участниците в спектакъла.