Икономисти предлагат премахване на минималната работна заплата

Близо 30 млрд. лева приходи и дефицит от 1,473 млрд. лв. - 1,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това са заложените параметри в алтернативния на държавния бюджет, изготвян за 12-та поредна година от Института за пазарна икономика (ИПИ). Проектозаконът за бюджета, приет на първо четене от депутатите в Народното събрание, е с дефицит от 3% от БВП.

"С проекта, разглеждан сега в Народното събрание, се нарушава Закона за публичните финанси и по-точно главата за фискални правила", каза Десислава Николова, главен икономист в ИПИ. 

Според Петър Ганев изготвения от правителството бюджет за следващата година е бюджет на стагнацията, като се залагало спад на заетостта и лек ръст едва през 2016 г.

 По думите на Николова не би трябвало дефицитът да е по-голям от 2 процента. Икономистите от ИПИ предлагат постепенно изчистване – с дефицити за 2015 г. 1,8%, за 2016 г. 1%, а за 2017 г. - 0%.

Анализаторите отново предложиха премахване на данък "дивидент", който сега е 5% и данък "лихва". Според приетия на първо четене проектозакон данъкът върху доходите от лихви от депозити е 8%.

Експертите са мнение и, че данъка върху едноличните търговци трябва да бъде намален от 15 на 10 процента, а данъчните преференции за земеделци, на ваучерите за храна и преференциалния ДДС за туризма да бъдат органичени.

Те предвиждат постепенно покачване на акциза върху цигарите.

Икономистите искат също приватизация на БДЖ и на "Български пощи", свиване на разходите за заплати и текуща издръжка в публичния сектор с десет процента, премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, както и фискална децентрализация чрез прехвърляне на 20 процента от подоходните данъци към общините.

Сред другите предложения на ИПИ са здравна реформа, разбиване на монопола на НЗОК, повече работни места чрез преосмисляне на регулациите на пазара на труда, както и реформа в пенсионната система, но от 2016 г. Предлага се още и премахване на минималната работна заплата и минималните осигурителни прагове, без промяна на максималния осигурителен доход и максималната пенсия.

"Между 2011 и 2014 имаме удвояване на нивото на държавен дълг. Тъй като за следващите 3 г. се предвижда отново да трупаме дефицити, е ясно, че няма как дългът да бъде намален", допълни Николова.