10 млн.долара е загубила България от неразкриване на сметка за парите за F-16

България е загубила 10 млн.долара от неполучени лихви от парите за първите 8 самолета F-16, защото не е открила сметка във Федералната банка на САЩ. Това обяви служебният военен министър Димитър Стоянов при представянето на екипа и приоритетите си,  предаде "Сега".

 Причината за това е, че парламентът не е ратифицирал документът, независимо, че той е внасян от неговите предшественици Красимир Каракачанов, Георги Панайотов и Драгомир Заков. Вероятно проблемът е, че имаше чести избори и депутатите не са намерили време, но заради това са загубени пари, а всеки лев е важен, каза Стоянов. Той обясни, че парите за първите 8 самолета, които България плати преди 3 години са постъпили в доверителен фонд. Те е трябвало да отидат във Федералната банка на САЩ и така да носят доход от лихва, но за целта е трябвало да се открие банкова сметка, за което пък се изисква съгласие на българския парламент. Стоянов каза, че и неговия екип ще подготви такова искане до НС, за да може да се гласува веднага след като се конструира новия парламент.

Служебният военен министър обяви, че придобиването на вторите 8 самолета F-16 ще е негов приоритет. Той информира, че вече е направено запитване до САЩ дали офертата, която вече беше дадена, може да продължи да действа до 15 декември, а не до 1 ноември, както е сега. През това време ще се изготвят всички документи, за да може проекта да мине през Министерски съвет, а после и през парламента. 

Стоянов обяви, че са абсолютно неверни внушенията, че проекта е бил саботиран от ВВС като в последния момент са възникнали въпроси и по този начин предишното правителство не успя да приеме проекта. Има 56 конкретни въпроса, които трябва да се изяснят, обясни Стоянов.

Той каза и, че министерството започва работа по бюджетната процедура за следващата година и ще иска още от 2023 г. България да има 2 процента от БВП. Това ще осигури допълнителни 100 – 140 млн. лева само за модернизацията на Българската армия. Ще инициираме и създаването на фонд за отбрана, чиято цел е всички нереализирани по проектите за модернизация средства, да се натрупват и да могат да се използват, заяви Стоянов.

Той обяви, че най-спешен е проекта за придобиване на 150 бронирани машини за Сухопътни войски. Той беше на финалната права, но кандидатите дадоха оферти с по близо половин милиард повече от заложените 1,5 млрд.лв.. Националната ни сигурност пари не струва, проекта трябва да стане, каза Стоянов, като обясни, че ще се търси възможност за индустриално сътрудничества. Обсъжда се дали да се направи така, че машините да се произвеждат у нас или пък поне жизнения им цикъл да се поддържа тук.

"Съществува реална опасност в следващите 3-4 години да не можем да си носим бойното дежурство сами", каза Димитър Стоянов. Той посочи като причина както войната в Украйна и наложените санкции по отношение ремонтите на руска техника, така и закъснението с договора за F-16.

"Остатъчният ресурс на самолетите МиГ-29 ни позволяват да носим дежурство до средата на 2023 г.", каза още Стоянов. Той повърди, че води разговори с полската страна за евентуален ремонт на 6 двигателя на самолетите. "Това обаче не е решение на проблема", посочи министърът.

По думите на Стоянов първите нови самолети F-16 по първия транш се очаква да пристигнат през 2025-та г., а в оперативна готовност ще бъдат най-рано в края на 2026-та. "Не желая аз да бъда министърът на отбраната, който ще снеме това дежурство, носено от 1952 г. без минута прекъсване".

Служебният министър е поискал информация от посолства на различни страни и дали може да ни бъдат доставени самолети на лизинг с обучение на летателен и технически състав. След като бъде събрана тази информация, ще бъде представена в следващия парламент. 

В същото време началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов обяви, че е предложил набор от приоритетни проекти, които да се развиват паралелно. "Не става дума само за основна бойна техника на сухопътните войски, а също така за 155-милиметрови гаубици, както и за системи за залпов огън от типа на HIMARS, която стана популярна напоследък. Говорим за безпилотни средства, които да служат за наблюдение, целеразкриване и целеуказване", уточни той.