А с децата с увреждания в селата кой ще работи?

Към момента в страната работят 28 Ресурсни центъра – според областите и с централното финансиране, което получават. Ресурсните учители в България са обединени в асоциация, която предупреди при представянето на законопроекта за предучилищното и училищното образование, че новите нормативи крият редица опасности и най-вече – не гарантират специализираната и професионална грижа за децата със специални образователни потребности.

Доколко са подготвени общообразователните училища да приемат деца със СОП. Масовият случай е липсата както на специалисти, които да работят като ресурсни учители, така и на психолози и логопеди в ОУ и липсата на адекватна подготовка, за да се разработят индивидуалните им планове.

Остро стои въпросът и обучението на самите общообразователни учители, които работя с деца със СОП в обща паралелка с останалите ученици на ОУ. Няма изготвена стандартизирана методика за оценка на образователните потребности и изработване на индивидуални образователни програми на деца със СОП, без значение дали учат в специализирани училища или в масово училище.

Засяга се и въпросът за архитектурната адаптация на училищната среда, която трябва да отговаря на определени условия и да включва всички технически и помощни средства, налични в училището, които да помагат не само на децата с двигателни увреждания, но и на тези с когнитивни разтройства или със специфични обучителни трудности.

Въпреки всички протести и предупреждения, законопроектът беше придвижен от Министерски съвет към Народното събрание, където предстои предлагането му на обсъждане в пленарна зала.

Вчера ви представихме притесненията на една майка за бъдещето и дали промените в закона ще се отразят на образованието на децата й.

Днес ви срещаме с един ресурсен учител със стаж още от началото на създаване на центровете. По негова молба запазваме името му в тайна, тъй като при всяка една публичност очаква проблеми с директора си. Още в предварителния разговор споделя, че е крайно изтощен и отблъснат от атмосферата, която е обхванала системата. По повод възраженията срещу новите законови уредби уточнява, че много от колегите му са по-скоро притеснени за работните си места, а не за децата.

Този учител обаче посочва, че засега няма яснота точно какво ще се случи с Ресурсните центрове и въпреки че има много дефекти в начина им работа в момента, добрите постижения и практики трябва да бъдат запазени. Смята и се надява, че децата със специални образователни потребности няма да бъдат оставени и забравени.

Какво е основното, което Ви притеснява за влизането в сила на промените в работата на Ресурсните центрове?

- Основното ми притеснение е, че децата по селата ще останат необхванати, а там има наистина сериозни случаи, които не могат да се обучават, без индивидуална програма и специализирана помощ. Такава не би могло да има, ако децата в едно училище или детска градина са няколко на брой. Има случаи на 2 или 1 дете, заради които в момента ресурсен учител пътува всяка седмица по няколко пъти до населеното място, транспортът на учителя не е уреден, а пък здравословното състояние на детето не позволява то да пътува.

Удачно ли е Ресурсните центрове да преминат под управлението на общините и съответно на училищата?

- От гледната точна на удобството на ресурсните учители ще е удачно, защото в момента пътуваме ежедневно до околни населени места. Но за децата това ще е абсолютно неприемливо. С една промяна трябва да се съобразят и някои индивидуални случаи – за някои деца смяната на центъра или учителя не би била удачна, дори може да е шокираща.

От гилдията на ресурсните учители се чуха протести. Те не бяха подкрепени от страна на ръководителите на Ресурсни центрове. Защо?

- Мога да кажа защо моята директорка не протестира - защото смята, че това ще бъде изтълкувано погрешно. А протестите на ресурсните учители са главно от неговите "приближени".

Основен аргумент на МОНМ да въведе промяната е липсата на възможност за контрол над работата на ресурсните учители. Вярно ли е това?

- Да, вярно е, реален контрол над работата на ресурсния учител няма. Разчита се на клюки и телефонни обаждания, контрол действително няма. Правата на директорите на центровете са големи и затова са възможни, както и има, натиск, манипулации, превишаване на правата и отговорностите, и съответно злоупотреба. В някои ресурсни центрове избирателното отношение на директорите и чувството им, че са стопани и лични собственици на тези институции, им позволяват унижение и натиск върху колегите.

За сметка на това обаче административната работа и бумащината за един ресурсен учител са толкова много, че пречат на същинската работа. Писарската ни работа е толкова голяма, че понякога нямаме време да се съсредоточим върху истинската работа. Защото освен много изисквани от нас документи, пишем документацията на диагностичните екипи по училищата.

Готово ли е училището да приеме Ресурсен център под покрива си?

- Зависи кое училище, градските мисля, че са готови. Но не навсякъде е така, а по селата какво ще правят? Ще бъде трудно за всички, тази промяна ще струва и доста средства.

Как според Вас се възприема идеята за интеграция на децата с увреждания от страна на директорите и учителите в масовите училище?

- Негативно като цяло, освен по отношение на парите, тъй като при деца със СОП финансирането е по-голямо. Против са, защото не може да се осъществи нормален учебен процес в присъствието на такива деца в клас. Така страдат останалите деца, страда и увреденото дете, защото не получава необходимото внимание. А и масовите учители не са подготвени да работят с деца с увреждания.

Има ли пробойни в момента в работата на Ресурсните центрове? Какво в момента не достига, за да осъществяват пълноценно дейността си?

- Проблеми има много, за нас е непосилно да работим с групи от 12-13 деца и то из цялата община. Заради недостиг на кадри аз работя с деца от 4 до 20 години, което противоречи на тясната ми специализация. При това положение как може да е пълноценно обучението им?

Интеграция на децата с увреждания, но на всяка цена ли и при всички случаи ли? Какво смятате, закриването на помощните училища правилен ход ли е?

- Категорично не, помощни училища трябва да има. Има хиперактивни деца, агресивни и тежко увредени, те нарушават образователния процес и може да застрашат останалите ученици, а дори и учителите. Това би се отразило на нивото на образование на всички деца.