Болниците ни са достатъчно, леглата в реанимациите - малко

В 6 области от страната - Кърджали, Разград, Силистра, Хасково, Шумен и Ямбол - болничните легла не стигат за осигуряване на адекватно болнично лечение на здравноосигурените лица.

Обратна е ситуацията в други седем области - Благоевград, Кюстендил, Пазарджик, Плевен, Смолян, Стара Загора, Пловдив - където пък леглата са в повече.

Повече са и болничните легла в столицата София – при необходими 6 847 те са 10 072. Това са данните, с които разполага Министерството на здравеопазването и които са събрани във връзка с проекта за нова Национална здравна карта. Тя бе представена днес от Министерството на здравеопазването.

Според този проект на страната ни са нужни максимално 43 984 болнични легла. В момента те са горе-долу толкова, но са разпределени изключително неравномерно и по области, и по видове, посочва се в проектонационалната здравна карта.

Най-сериозен недостиг е отчетен при леглата за реанимация. Минималният им брой за осигуряване на адекватно лечение на здравноосигурените лица е 1 729, а в момента те са 1 296.
Сериозно е превишен броят на хирургичните легла – те са 9 508 при необходими 7 070.
Повече са и леглата за активно лечение - 37 063 при максимално нужни 33 659.

След пререгистрацията на болниците е станало ясно, че в страната те са общо 308

От тях многопрофилните болници за активно лечение са 160, а специализираните – 93. Останалите лечебни заведения са центрове и болници за рехабилитация и долекуване.
Приблизително 26% от отделенията, с които те разполагат, са с I ниво на компетентност, около 45% са II, а други 29% - III, най-високото ниво. В тях има 44 411 легла.

В проекта на Националната здравна карта са посочени и болниците, с които Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) задължително трябва да сключи договор за работа, за да обезпечи достъпна медицинска помощ за здравноосигурените граждани.

С всички останали лечебни заведения, които са получили разрешение за дейност, Здравната каса може да сключи договор при желание от тяхна страна и в съответствие с нивата им на компетентност.

В задължителния списък са посочени 57 държавни болници, подбрани на базата на критерии като наличие на отделение по спешна медицина, структури по АГ, детски болести, вътрешни болести, кардиология, неврология, хирургия, ортопедия и травматология, анестезиология и интензивно лечение II или III ниво на компетентност, диализно лечение с възможности за спешна диализа, клинична лаборатория и структура по "образна диагностика".

В този списък са и болници със статут на университетски клиники, които осъществяват трансплантации или други високоспециализирани дейности като кардиохирургия, неврохирургия, токсикология, онкология, хематология, инфекциозни болести.

Според проекта за Здравна карта в страната има 28 центъра за спешна медицинска помощ, 98 филиала към тях, 5 центъра по трансфузионна хематология, 12 психиатрични болници и 9 за онкологични заболявания. Те като цяло са напълно достатъчни за нуждите на здравноосигурените лица.