37 лекари и 8 зъболекари се грижат за 10 000 души у нас

Осигуреността с лекари в края на 2010 г. е 37.3 на 10 000 души от населението. Осигуреността с лекари по дентална медицина е 8.5 на 10 000 души от населението. Това сочат данни на Националния статистически институт (НСИ).

При анализиране на данните за осигуреност на населението с медицинска помощ по области, трябва да се имат предвид специфичните особености на медицинското обслужване, допълва от Института.

Лечебните заведения не са свързани пряко само с обслужването на населението на едно населено място или община и достъпът до медицинска помощ е свободен.

Голяма част от болниците обслужват населението на една област или група общини, а специализираните заведения обслужват населението на няколко области. Заведенията с национален обхват, независимо от тяхното местонамиране обслужват населението на цялата страна.

Лекари

Показателят за осигуреност с лекари по области варира от 24.8 до 47.1 на 10 000 души от населението.

Най-висока е осигуреността на населението с лекари в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната (37.3) има показателят за областите Варна (47.1), Плевен (46.0), София-столица (44.7), Стара Загора (43.8), Пловдив (42.1), Ловеч (40.6) и София (38.2).

Най-ниски са стойностите на показателя в областите Разград (24.8 на 10 000 души от населението), Ямбол (25.0) и Силистра (25.1).

В края на 2010 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 28 003 лекари. Лекарите по дентална медицина са 6355. Медицинските специалисти по здравни грижи са 47 472, от тях 31 790 са медицински сестри.

В лечебните и здравните заведения на основен трудов договор работят и 37 266 души друг персонал с немедицинско образование.

Сред всички специалности в края на 2010 г. най-голям е делът на общопрактикуващите лекари - 4 761, или 17.0% от всички практикуващи лекари в страната.

Специалистите, практикуващи по специалността педиатрия, са 1 425, или 5.1%. В структурата на лекарите по специалности следват вътрешни болести (1 403, или 5.0%), хирургия (1 399, или 5.0%) и акушерство и гинекология (1 387, или 5.0%).

Болнични легла

Осигуреността с болнични легла (легла в болници и диспансери) в България през 2008 г. е 650.8 на 100 000 души стандартизирано население.

В сравнение с останалите страни-членки на ЕС, за които "Евростат" предоставя данни, показателят за България е по-висок от този на 11 страни.

По-висока от тази в България е осигуреността с болнични легла на 100 000 души стандартизирано население в Германия, Австрия, Латвия, Малта, Чехия, Унгария, Франция, Белгия и др.

Лечебни заведения

В края на 2010 г. в страната функционират 347 заведения за болнична помощ с 48 944 легла в тях. Болниците са 313 с 45 842 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 1613 с 938 легла, а другите лечебни и здравни заведения са 183 с 4570 легла.

Многопрофилните болници са 164 с 32 576 легла в тях, а специализираните - 149 с 13 266 легла. Това сочат данни на Националния статистически институт.

През 2010 г. 52.4% от болниците са многопрофилни, като в тях е съсредоточен 71.1% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата в тези заведения варира в широки граници - от 13 до 1345 легла, като най-голям е броят им в университетските болници.

Специализираните болници за активно лечение са 96 с 5751 легла. Специализираните болници за долекуване и продължително лечение са 5 с 247 легла.

В края на годината в страната функционират 14 специализирани болници за долекуване, продължително лечение и рехабилитация с 1025 легла и 22 специализирани болници за рехабилитация с 3685 легла.

Държавните психиатрични болници са 12 с 2558 легла.

В съответствие с измененията в Закона за лечебните заведения през 2010 г. диспансерите в страната бяха преобразувани в центрове или специализирани болници. Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили болнична дейност.