Българска народна банка навършва 133 години

Българска народна банка е основана на 25 януари 1879 г. от Временното руско управление и по-конкретно от тогавашния граждански губернатор - руския княз Дондуков-Корсаков.

Основният капитал на банката е 2 млн. френски франка. Според широко разпространена версия от онези години парите са дошли от съмнителна операция на княз Дондуков.

В началото централната банка е била доста различна от сегашната. В първите си години тя е работила по-скоро като търговска банка - събирала е депозити и е отпускала кредити. Първият устав на БНБ изобщо не предвижда печатането на левове. 

В началото БНБ не е можела да дава заеми на държавата. С приемането на нов закон за БНБ още през 1885 г. се регламентира, че държавата може да бъде кредитирана до 1/5 от действителния капитал на банката.

Доста дълго време след напускането на османците през 1878 г. България няма собствена парична единица. Левът се въвежда със специален закон едва през 1880 г. Тогава той е бил повече от златен - бил е равностоен на златния френски франк. При липсата на собствена валута търговията се е въртяла с паричен микс от турски бешлици, алтълъци, мангъри, сребърни рубли и с тук-там промъкнали се европейски сребърни монети, както и по време на турското робство. 

В първите години БНБ се е помещавала в сградата на ъгъла на днешните улици "Батенберг” и "Алабин”. Чак в края на 1930-те години е построена сградата на площад "Батенберг”, в която БНБ се помещава и до днес. В нея се е помещавала и фондовата борса на Царство България и затова сегашният паричен салон е толкова просторен.

След финансовата криза от 1899-1902 г. банката преминава от златен към сребърен стандарт.

Да си управител на Народната банка е било много престижно. През 1883 г. видният българин от Източна Румелия Иван Евстатиев Гешов се мести от Пловдив в София, защото е избран за ръководител на БНБ. 

Гуверньорите обаче невинаги са били безспорни. Още вторият управител на БНБ Георги Желязкович е разследван през 1885 г. от анкетна комисия, която установява, че той е имал "доверени сарафи”. Единствено през тях са минавали операциите на БНБ със сребро.

Случаят се раздухва и заради компрометирането на БНБ се появяват дори опасения, че ще бъде затворена. 

Най-слабото място в историята на БНБ е нейната независимост и възможността ѝ да опазва стойността на лева от набезите на държавата. Нуждите на правителствата обаче често са я принуждавали да нарушава правилата и това винаги се е отразявало на лева. 

Трите войни, които страната ни води между 1912 и 1918 г., поставят централната банка на пълно подчинение на държавата и на нарастващите ѝ нужди. През този период тя става известна като "отделение на Министерството на финансите, орган на държавата за нуждите на войната”. Страната сключва споразумения, по силата на които Германия трябва да финансира България с 50 млн. марки месечно. Народната банка приема обещаните аванси за златно покритие и срещу тях отпуска на държавата левове. След войната обаче средствата се блокират от Антантата и на БНБ се налага да ги отпише. Изчезването на обезпечението обаче довежда до обезценяване на лева. 

Най-откровено БНБ е подчинена на държавата след 9 септември 1944 г. Уставът ѝ от 1956 г. я задължава да "извършва кредитиране на държавните и кооперативните предприятия и организации въз основа на утвърдените от Министерския съвет тримесечни кредитни планове”.

След 10 ноември 1989 г. централната банка остана само с емисионните функции и паричната политика и "Банков надзор”, без да се занимава с търговските операции. 

Въведеният през 1997 г. валутен борд ликвидира възможността на централната банка да провежда парична политика.