На 3 октомври министър-председателят Бойко Борисов тържествено ще пререже лентата и ще лисне менчето на трансграничния път Кайнарджа - Липница, съобщи отлично информиран източник. Така междудържавната пътна артерия, построена за 6 милиона евро и открита преди 5 години, най-после ще започне да изпълнява функциите си. По всяка вероятност сред официалните гости ще е и бившият външен министър Соломон Паси, който се застъпваше за пътя още през 2003 г.
Признак, че шосето ще заработи се появи още през прокетта, когато служебният Министерски съвет на България одобри проект на споразумение за изменение на междуправителственото споразумение с Румъния от 2012 г. за откриването на нови гранично-пропускателни пунктове по държавната граница между двете страни в точките Крушари /България/-Добромир /Румъния/ и Кайнарджа /България/-Липница /Румъния/.
Съгласно изменението двете ГКПП-та ще функционират от 8:00 до 20:00 ч., а пътищата ще бъдат отворени за международен превоз на хора и стоки до лимита от общо тегло 3,5 тона. Според запознати, по този начин може би поне малко ще се облекчи потокът от превозни средства, минаващ през Силистра и тормозещ населението от почти година и половина.
Както неведнъж медиити писаха, скоро след рязането на лентата на отсечката от 17 км през 2012 г. всички забравиха за него и само местните жители го използват, за да достигнат до нивите и градините си или да заведат стадата на паша. "Пътят за никъде" - така наричаха добруджанци новоизграденото шосе. Вместо да свързва хората от двете страни на границата, пътят свършва до клони и ръждясали мантинели, хвърлени вместо гранична бариера. "Досега имаме само един асфалт до границата, за да можем да ходим да си гледаме нивите", коментират местните жители. Европейската инвестиция е трябвало да осигури не само пряк достъп между двете страни, но и да съживи контактите край границата, чрез свободното преминаване на хората и съживяването на един от най - изостаналите региони в страната.
Съседните общини Кайнарджа и Липница са само на няколко километра една от друга. От българска страна пътен участък бе изграден още преди демократичните промени в страната. По-късно идеята за продължаване на пътя бе развита от бившия министър на външните работи Соломон Паси през 2003 г. На няколко километра по суша, в Северна Добруджа, се намира и село Карван. Там все още живеят етнически българи. Опознавателни срещи и събори са само две от формите, които се използваха за установяване на трайно трансгранично сътрудничество.