Ататюрк, те плюят над наследството ти!

"Народът ми трябва да познава принципите на демокрацията, на истината и на науката. Суеверията трябва да бъдат изкоренени". Тези думи са изречени преди десетилетия от бащата на Турската светска държава.

Името, което Мустафа Кемал приема през 1934 година, неслучайно е "Ататюрк". В превод означава "Баща на турците". И това име нееднозначно говори за приноса на Ататюрк към народа, на който той даде изключителни за онова време и строй права – равни за жените и мъжете, отмяната на меджелето, приемането на нови закони на мястото на шериата и нови правила за дейността на религиозните организации. Всичко, което правеше от Турция подобие на светска държава, е наследството на Ататюрк.

Прозрял важността на тези решения, Ататюрк постави устоите на модерна Турция. Днес тези устои са разклатени и всесилната ръка на Ердоган посяга към Конституцията на страната. Посяга едната ръка, а другата е запушила устата на малкото осмелили се да протестират. В Турция народът няма право на протести срещу Ердоган. Когато имаш да кажеш нещо, не го правиш по площадите. Не се знае какво ще ти се случи – я арест, я ще те обгазят, я някой пластмасов куршум ще ти остави сини спомени по тялото.

Турските политици залитат към Корана, така както българските - по Брюксел и Москва. Но прекаленото залитане води до изпадане на непрепоръчително от психолозите състояние, за което често може да се намери дефиниция в специализираната литература. С други думи залитането по Исляма (както и прекаленото залитане по всяка религия, когато си политик) е истинска диагноза. Но когато го прозреш, получаваш синина. Навярно защото синьото е модерния съвременен цвят. В такъв цвят е украсено европейското знаме на чийто ореол от звезди, скоро ще блесне и турската.

Първият въпрос е, ако Турция наистина вкара религията в управлението на държавата, как ще реагират в Брюксел. Ще приемат ли всички останали опасният компромис, който, без съмнение, ще доведе до един опасен прецедент.

От друга страна, залитането по религията може би ще се окаже поредната провокация за опипване на настроенията в обществото. Религията в Турция и сега заема важно място в обществения, а макар и неправилно – често в политическия живот на страната.

Напълно е възможно поредният номер на Ердоган да се измерва в демонстрация на политическа мощ с цел мобилизация на подкрепа. Откъде обаче? Отвътре? Но той и сега е всевластен. Отвън? Може би, но откъде точно? В Европа едва ли ще тържествуват, предвид вълната за забрана на бурките, обхванала даже и България. Не, този ход може би търси съюзници на Изток, където живеят едни богати монарси.

На кого да вярваш в Турция? На шефа на парламента, който твърди, че в новата конституция религията ще играе важна роля. На протестиращите, които са ужасени от политическата ислямизация. Или на Давутолу, който обещава, е черновата на новата Конституция ще гарантира секуларизма в страната?

На този въпроси първо трябва да даде ясен и категоричен отговор гражданското общество в Турция. Ататюрк казваше, че спящите народи са обречени на гибел или робство. Дали сега народът ще чуе баща си? Или ще позволи на един самозабравил се диктатор да се изплюе над великото му наследство и да потъпче демокрацията, като я противопостави на религията?