Не може да е вярно, че всички пътища пред нас, водят в краката на Ердоган

Гласът на Турция никога не се е чувал толкова ясно в Европа. Човек ще си каже, че цялата политика на Европейския съюз в последно време е съгласувана с действията и позициите на Анкара.

От вчера в социалните мрежи и в медийното пространство се разпространява снимка, която представя Европа като жена, която се е навела да целуне краката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Като отдадем заслуженото внимание на немското издание "Шпигел" за оригиналния подход и тълкувание, може би трябва да признаем, че мнозина навярно са погледнали с чувство за хумор на фотоса.

Но може би има и такива, които са успели да вникнат в дълбокия му смисъл. Харесва ли ви да сте в ролята на наведена жена, която целува нечии крака, пък било то и на президент?...

В разгара на бежанската криза Турция умело използва факта, че е входната врата на мигрантите към Европа, за да си позволява да иска финансови средства от ЕС. Нито една друга държава, в която има бежанци – нито Ливан, където броят на бежанците е доста по-голям, ако го съотнесем към броя на населението, нито от Йордания, чиято икономика не е сред най-сред най-силните в региона, но пък е с една от най-балансираните политики, си позволи да заплашва европейските народи да пусне рейсове с мигранти в посока домовете им.

Вместо да отговори с достойнство на това, Европа замлъкна за обещаното премахване на визи за украинците, и обеща да пусне турците. Дали и как обаче ще се случи това?

Предвид публичното задушаване на свободата на словото със закриването на вестник "Заман", Европа каза, че е загрижена.

Европа има самочувствието да развива амбициозни планове за подпомагане на гражданското общество в Русия, но, когато някой трябваше да защити протестиращите читатели на "Заман", които също са част от гражданско общество, говорителите и дипломатите на страните членки си траят. Да не би общество, което разсъждава по начин, различен от властта в Турция да не е гражданско, а общество, само което разсъждава задължително в контрапункт на Владимир Путин, да е...

Какво да е, когато дверите на Брюксел по-лесно се разтварят за онези, които поставят демократичните устои и европейски ценности не под въпрос, а просто под.

И отделни лидери в ЕС не спират да галят ухото на Ердоган как били подкрепяли членството на страната му.

Но руската информационна агенция "Новости" се добра до ключова информация, която поне засега може да накара противниците на турското еврочленство да си отдъхнат. Еврочиновник казва, че Анкара не е изпълнила дори и половината от поставените 72 изисквания към нея, за да бъдат допуснати турските граждани до Стария континент.

Това, на практика, означава, че радостта на премиера Ахмет Давутоглу, който заяви, че визите падат до края на юни, ще трае твърде кратко.

И ако сега германският канцлер Ангела Меркел се опита отново да упражни натиск върху останалите държави, да изпълнят турските претенции, то може би тя ще се сблъска не само с позицията на Париж. Франсоа Оланд ще настоява всички 72 точки да бъдат изпълнени и без съмнение към тази позиция ще се присъединяват и хардлайнерите от Централна Европа, дори и на Балканите отново да се направим на мили съседи.

Съвсем не без основание Кипър и Гърция могат да се възползват от тази ситуация, за да поставят условията си за окупацията на острова.

Мнозина подценяват силата например на унгарската позиция, може би защото в Европа, сме свикнали да следваме Париж и Берлин. Централна Европа обаче вече няма да бъде мълчаливият удобен партньор. Това пролича ясно в острите позиции на държавите от Вишеградската четворка, които издигат стени, за защитят границите си, вероятно защото съзнават, че да си в Шенген, не значи някой да те пази отгоре.

Пролича и нещо друго – макар и определяни като крайни, думите на Виктор Орбан умеят да катализират процеси, да убеждават и да мобилизират европейска обществена енергия при онези, които са "на изток от рая".

При това положение всяко изкуствено форсиране на турското еврочленство ще доведе неминуемо до това все повече ще чуваме крайнодесни призиви и отричащите ги либерални мнения. Но и до нетипично за нашите ширини групиране на държавите в изострени опозиции.

Бежанската криза предизвика реакция, за която малцина са мислили. По-малките в ЕС показаха, че не са беззъби бенефициенти на еврофондове, а национални държави, които заедно могат да надигнат глас и да кажат истината. А тя, не се състои в това, да отречем правото на бежанците да получат подслон, нито в безприципни отрицания на правото на турския народ да получи някакво място в Европа. А в това, че сигурността на гражданите на ЕС е на първо място. И че никой не може да ги принуждава да целуват нечии крака.

И може би рано или късно някой ще попита: кого всъщност предпочитате вие в ЕС – два милиона сирийци (колкото са те в Турция) или 75 милиона турци?