От бялата брада на Св. Димитър ще се изсипят първите снежинки

Църквата почита паметта на св. Великомъченик Димитрий Мироточец, наричан още Димитър Солунски. Той е един от любимите светци на българина. Най-често е изобразен на кон, убиващ Лий – символ на неверника антихрист. Народният култ пък го представя като по-голям брат близнак на св. Георги.

Св. Димитрий е роден в III век в Солун. Баща му бил градоначалник. По онова време не можело свободно да се изповядва вярата в Христа, но св. Димитрий превърнал една от стаите в дома си в молитвена. Там той почитал иконите на Спасителя и на Св. Богородица.

Когато поотраснал родителите му повикали свещеник и го кръстили Димитрий. След смъртта им той наследил голямо богатство, а император Максимиан Херкуп го направил новия градоначалник на Солун.

Св. Димитрий много пъти спасявал града от вражески нападения. Но тъй като изповядвал Христова вяра император Галерий го хвърля в тъмница. Обаче още преди да го осъдят, войници влезли в килията му и го убили с копие, докато той се молел. Оттогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец, а жителите на Солун започнали да го почитат като покровител на града.

За покровителството на светията си съперничат гърци, българи, сърби и руснаци.

Според народното предание пък св. Димитър е е по-голям брат на св. Георги. Приживе братята се разделили. Но на тръгване Георги казал на Димитър, че ако види от стряха да капе кръв, то значи той е умрял. След време Димитър видял чудото и тръгнал към Георгиевата страна на света. Като пристигнал заварил ламя, която била изяла Георги. Влезли в схватка Димитър и ламята и накрая светецът взел душата на Георги. После двамата яхнали конете и литнали към небесата. Там братята си разделили годината -за св. Георги било лятото, а за св. Димитър - зимата.

Най-често в народното съзнание св. Димитър е представен как язди на червен кон, а от дългата му бяла брада се изсипват първите снежинки. От там и поговорката "Дойде ли Димитровден идва и снегът".

Според народно поверие в полунощ срещу празника на св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг.

На този ден се следи и кой ще е първият гост, стъпил в дома, т.нар. полазник. Ако това са момчета, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако пък първият гост е добър и имотен човек, годината ще е здрава, плодовита и благополучна.

Следи се и месечината срещу празника. Когато тя е пълна, през годината пчелите ще се роят и кошерите ще се пълнят с мед, а кошарите ще са пълни с агънца.

Иманярите вярват, че в нощта на Димитровден небето "се отваря" и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

На този ден жените не шият, тъкат, предат или плетат. Не се взима в ръка нито хурка, нито вретено, за да не се разсърдят мишките и да не проядат всичко, работено през годината.

Забрани има и за мъжете – те не трябва да загребат жито от хамбара и да ронят дори едно зърно от събраната царевица, но трябва да замажат с кал хамбара, праговете на къщата, ъглите и кошовете, вярвайки, че така замазват очите на мишките.

На деня на светията, стопаните се разплащат и разпускат наетите от Гергьовден работници, овчари и ратаи, на места този празник се нарича Разпуст, а на най-грижовните ратаи, стопаните дарявали кат нови дрехи, овен или агънце.

Димитровден е приет също като ден на строителя. Празнуват всички архитекти, проектанти, строителни инженери и всички ангажирани в сферата на строителството Професионален празник и на ковачите, техниците, инженерите и металурзите.

На празничната трапеза се приготвя курбан или гювеч от овнешко, яхния с пиле - с петел ако именника е мъж и с кокошка ако е жена. Сервират се и зеленчуци. Също на масата се слага варена царевица, пестил, пита с ябълки или печени ябълки, рачел, тиква.

На този ден празнуват: Димитър, Димитрина, Деметра, Дима, Димо, Димка, Димчо, Димана, Драго, Драгомир, Драган, Митко, Митра, Митка, Митрана, Мита, Даниела, Даниел, Диян/а, Диан/a.