Великобритания се кани да бойкотира „Евровизия“

Една от основателките на конкурса "Евровизия", Великобритания, се кани да го бойкотира догодина. От няколко години страната не само успява да достигне челни позиции, но и едва отлепя от дъното. Ако не отиваше по право на финал, Лондон със сигурност нямаше да мине полуфиналите.

Въпреки надеждите, че тази година ще дръпне с тежката артилерия в лицето на 76-годишния изпълнител Енгълбърт Хъмпърдинг, четири пъти номиниран за "Грами", Великобритания остана на предпоследно място от 26 страни на финала. Само Норвегия, която остана на опашката на класацията, може да търпи по-силни критики.

Хъмпърдинг, който първи излезе на сцената на финала на "Евровизия" с песента "Love Will Set You", успя да спечели едва 12 точки от общо 42 гласуващи държави – от Ирландия, Латвия, Белгия и Естония.

Британците се възмутиха от политическото, според тях, гласуване на конкурса и призоваха BBC страната да прекрати участието си в него, съобщи в. Telegraph. "Стига вече. Нека BBC да намери по-смислени каузи да си харчи парите."

Същото мнение споделиха и публични личности. Телевизионният водещ Филип Шофийлд написа в Twitter: "Време е да се оттеглим. Дори Роби Уилямс не може да спечели, конкурсът е твърде политически."

Представител на BBC пък заяви, че не благодарение на политическо гласуване е избран победителят от Швеция, но че политическото гласуване действително е повлияло в средата на класацията. И признава, че челната петица е била "странна". В нея освен победителката Лорийн, се наредиха Русия, Сърбия, Азербайджан и Албания.

Музикалният критик Пол Гамбачини, водещ и автор на книга за "Евровизия", заяви че страната не бива да се оттегля, а да изпрати възможно най-класния си изпълнител. "Не очаквам Адел да се навие, но мисля, че можем да пробваме с модерните еквиваленти на Клиф Ричард. Трябва ни песен-убиец."

Що се отнася до критиките в нагласено гласуване Гамбачини заяви, че се наблюдават не толкова политически, колкото културни матрици.

"Това, което наистина е проблем, и ще трябва да го преглътнем, е, че падането на Желязната завеса беше страхотно за свободата, но лошо за поп музиката в "Евровизия". Изведнъж всички тези държави, които бяха заобикаляни от поп музиката през 60-те и 70-те години, получиха право на глас.

За тях обаче музиката трябва да има фолк или етно елементи, които ние въобще не можем да схванем. Естествено, има тенденция да се гласува за съседите, но хората не гласуват за съседни политически лидери, а за страни със сходно културно наследство."