Нашият мозък работи дори насън, спомняйки си какво се е случило с нас в миналото.
Все още обаче не знаем каква роля в работата на мозъка играят такива пасивни и безсъзнателни спомени.
Работата на човешкия мозък може да се опише във "верижни" термини – за всяка задача, независимо дали решаване на математическо уравнение, или планиране на работния ден, съществува набор невронни клъстери, обединени в невронни вериги.
Те може да се различават едни от други с помощта на функционална магнитно-резонансна томография (фМРТ), която показва кои участъци от мозъка в даден момент се снабдяват с кръв по-добре, а кои – по-зле. Тези, към които постъпва много кръв, очевидно изразходват много енергия, а това значи, че са въвлечени в решаването на текуща задача.
С времето станало ясно, че невронните мрежи работят не само когато имат конкретна задача, но и през цялото останало време, дори и насън или под обща наркоза, когато съзнателната дейност се прекратява.
Безспорно такъв фонов шум отстъпва по интензивност на невронните реакции в момента на решаване на проблеми, но все пак странната активност се съхранява. Тя може да се сравни с празния ход на двигателя на автомобила, който стои на едно място и просто гори бензин.
От една страна, така би могло да се обясни защо мозъкът употребява толкова много енергия (20% от общите енергийни разходи на организма). От друга страна, скептиците смятат, че фоновата активност на невронните мрежи е просто методичен артефакт, че ние просто неправилно интерпретираме резултатите на фМРТ, която не дава достатъчна резолюция при сканиране на мозъка, и затова на един невронен клъстер приписваме активността на други, които работят над нещо конкретно.
Прякото наблюдение на активността на невроните може да реши кой е прав и кой – не, но за тази цел е нужно да се внедрим директно в човешкия мозък. Как може да стане това, можете да научите в Мегавселена.