"Пътят" през спомените на Йордан Йовчев (част IV)

Днес е денят! Тази вечер, точно в 19:30 часа започва галаспектакълът "Пътят", който ще бележи края на великолепната кариера на спортиста Йордан Йовчев. Довечера се слага край на един път и се почва нов. Това ще стане пред 12 500 човека в зала "Арена Армеец" и още милиони пред екраните.

Inews.bg имаше удоволствието да ви представи уникалната рубрика "Пътят" през спомените на Йордан Йовчев, като от сряда насам ви представихме различните етапи от кариерата на Великия ни гимнастик - от първите стъпки в спорта, през началните успехи и най-силните години, до грабежа в Атина и Олимпиадата в Китай.

Сега имаме удоволствието да ви представим четвъртата и финална част на рубриката ни с автентичния коментар на звездата в днешния ден....

След Пекин'08 може би голяма част от нас очакваше Данчо да каже "Стига!". Може би всеки друг би го направил, но не това е стилът на Легендата, Човека, Спортиста Йордан Йовчев. Той се нагърби с тежката задача да възроди българската спортна гимнастика (като президент на федерацията), а в същото време насочи усилията и концентрацията си към Лондон и Олимпийските игри през 2012. Когато стана ясно, че продължава, звучеше нереално Данчо изобщо да стигне до столицата на Великобритания. Та той щеше да бъде на 39 години?! Но точно това е Йордан Йовчев, който така силно обичаме всички ние...

Той прие задачата си изключително отговорно, като в момента зала "Раковски" е сред най-модерните не само на Балканите, не само в Европа, а и по цял свят. В залата е пълно с деца, които подскачат около него и му се радват, а в същото време провеждат тренировки по цял ден. А за продължаващата му спортна кариера какво да кажем? България прие радушно класирането му за финалите на Халки на европейското през 2009, а след това и на Световното същата година. Но едва ли някой някога е предполагал, че на 36 години Данчо ще вземе европейски бронз и световно сребро.... Уникално не описва дори на 15% това, което направи Йордан Йовчев след Пекин, а за цялата му кариера думите са излишни.

И така дойде 2012 година, като в нейното начало гимнастикът ни трябваше да подготви многобой, за да има шанс да се добере до Олимпиадата. Многобой? На тези години? С тези контузии? Е, няма проблем! Това е Йордан Йовчев! С ужасяващи болки в рамото той закова резултат от 82,698 точки, най-висока оценка на прескок и си подпечата билета за Лондон 2012. В навечерието на 39-ия си рожден ден, пред очите на целия свят.

Логично, той получи най-високата чест в българския състав за Олимпиадата и на Откриването беше с българския флаг в ръка и широка усмивка на лицето - тази, която не падна от лицето му от дебюта на Олимпийски игри през 1992 година. 20 години олимпийски герой - най-възрастният гимнастик в историята. Един от най-големите олимпийски герои в историята. Един всеотдаен работохолик, който отдаде живота си в името на България.

"Това означаваше много за мен. Гордея се, че бях знаменосец (прави малка пауза).Тежка е тази корона... Наистина трябва да си я заслужил и оценявам, че тази чест се падна на мен", сподели след Олимпиадата Йовчев отново за Inews.bg

На самия турнир Данчо отново изуми всички - перфектно изиграно съчетание в квалификацията и влизане във финала. А там той се класира на 7-о място. 39-годишният гимнастик, който трябваше отдавна да се наслаждава на този спорт само като зрител, даде да се разбере на млади и надъхани момчета, че дори да се състезава още 10 години, те трудно могат да го бият на халките. Приземяването му не беше от най-успешните, но той обра овациите на публиката, която два пъти стана на крака за Героя на спортната гимнастика.

"Олимпиадата в Лондон беше моят връх. За съжаление, не се приземих добре, което мисля, че ми коства доста", сподели Данчо и продължи с усмивка на лицето.

"Може би нямаше да взема медал, но все още се чудя дали, ако се бях приземил успешно, нямаше да направят един реверанс, един вид, и да ми дадат медал, но най-вероятно не. Все пак и началната оценка беше ниска, но съчетанието беше изиграно много чисто".

Медал? Наистина, можеше ли да има съдийски тласък за медал след грабежа в Атина?

"Това ще си остане загадка! Можеше да има такъв реверанс, ако бях залепнал за земята. Не знам, прекалено е хубаво да си го призная, че щеше да стане, така че...".

След Олимпиадата мина известно време, в което Данчо не даваше категоричен отговор на това дали ще продължи и дори се заговори, че той може да остане до европейското, а големите мечтатели виждаха дори Рио. Но дали е знаел, че приземяването в Лондон му е било като за последно?

"Със сигурност знаех, че това е последната ми изява на такъв форум", каза Йовчев със снишен глас и отново, в поредното си интервю, не забрави да благодари на всички, които са били до него.

"Задоволявам се с резултата, който постигнах, и искам да поздравя всички мои колеги, които ми помагаха през всички тези години".

Сега последната му изява като спортен гимнастик ще бъде там, където е редно - пред родните фенове, които милееха за него и го подкрепяха през всички години, в които той покоряваше върховете на спортната гимнастика. Близо 13 хиляди в залата и вероятно милиони пред малкия екран ще видят магията на Данчо за последен път, и то на родна земя.

"Вълнувам се разбира се (усмихва се). В момента не го показвам, но там, като се изправя пред всички тези хора (смее се)...Искаме да се получи добре и да дойдат възможно най-много хора. Вече тренирам усилено и чакаме да дойде съботата.

"Много се старая да не се изложим, надявам се всичко да мине добре. За първи път правим толкова мащабен проект, където определено не е нашата сила в момента. Ще има много участници и ние трябва да синхронизираме всичко - изпълнения, различни желания, различни номера, всичко. Надявам се, че хората ще харесат това, което сме им подготвили".

Ден след своя бенефис Данчо ще отпразнува и 40-годишния си юбилей, като официално кариерата му като спортист ще е приключила. Почивка? Г-н Йордан Йовчев няма време за почивка, като следва новият голям проект по новия му път - Европейското първенство през 2014, на което България ще е домакин.

"След бенефиса няма почивка - започваме усилена подготовка за домакинството на Европейското първенство през 2014 година в град Пловдив, а и същевременно квалификация за младежките Олимпийски игри. Отново много голям проект, с много участници. Ще се постараем максимално, но не искаме да минем само с едното домакинство. Искаме да класираме поне едно момче и едно момиче, които да отидат на Олимпийски игри и, дай Боже, едно много, много добро класиране, което би значело финал на даден уред от някой от нашите състезатели. Все пак още сме далеч от медалите, като в момента това е максимумът.

"Бенефисът ни се явява като генерална репетиция за това, което ни очаква за напред. Ще видим как ще се справим. Но няма време за почивка", разкри Данчо.

А какво обеща на децата, които през цялата вечер хем тренираха под ръководството на треньорите в залата, хем гледаха със захлас изпълненията на Йовчев на халки и успоредка?

"Много се вълнуват децата, когато съм тук. Ще идвам още по-често и няма да им казвам, че това е бенефис. Ще идвам, ще тренирам за тях, да съм до тях. Каквото мога да направя за тях, ще го направя. Това са прекрасни деца". Има ли нужда от коментар?

33 години. Плюс-минус няколко месеца, но толкова са годините, в които Данчо и спортната гимнастика вървят неразделно - ръка за ръка. От 1991 година, когато спечели сребро на Европейското за младежи в Атина в многобоя (който можеше да играе перфектно както на 18, така и на 19), той е сред най-нашумелите имена в историята на гимнастиката. С времето все повече българи се палеха по този спорт благодарение на неговите успехи, за да се стигне до ден днешен, в която Йордан Йовчев безспорно е най-обичаната личност в България. Прекрасният български език за съжаление изнемогва, когато се опитам да се сетя за думи, с които мога да опиша какво означава името Йордан Йовчев за мен и за цялата нация...

Но може би вече няма нужда от думи... какво може да се каже за един толкова Голям Българин? Затова вече оставяме думите настрана...нека аплодисментите ни в 19:30 часа днес говорят вместо нас...

Докато чакате бенефиса, може да прочетете, ако сте пропуснали, първите три части от поредицата "Пътят" през спомените на Йордан Йовчев - част I, част II, част III.

* Медиен партньор на бенефиса на Йордан Йовчев е Sporta.bg.