Съпругата на една от жертвите на батискафа Титан с разказ за кошмарни последни мигове

Пълна тъмнина, студ и звук от пукане на корпуса – такива са били последните моменти на загиналите петима души на туристическата подводница "Титан", която имплодира на път за останките на потъналия суперлайнер "Титаник", според разказа на съпругата на единия от загиналите Шахзада Дауд - Кристин, пред "Ню Йорк таймс".

Заедно с милиардера на борда беше и синът му Сюлейман и още трима. Петимата остават завинаги на дъното на океана сред отломките на подводницата на OceanGate.

Кристин разказва за процеса, през който са преминали съпругът и синът ѝ, преди да се качат на "Титан". Тя описва собственика на компанията Стоктън Ръш, който също загина на подводницата, като "повече учен, отколкото търговец". Жената набляга и на множеството проблеми с туристическата подводница през годините.

Оказва се, че малкият плавателен съд има повече неуспешни гмуркания до "Титаник", отколкото успешни. Неведнъж контролният кораб е губил връзка с него. Но най-шокиращото в разказа на жената е, че "Титан" много често се е "обърквал" - не можел да изхвърли баласта, за да изплува аварийно. Нещо, което се потвърждава и от други пасажери на подводницата.

На корпуса на "Титан" са били закрепени метални тръби за баласт. Те се изхвърлят със система, която се управлявала ръчно, но невинаги сработвала. Пасажер разказва, че при неговото спускане се наложило петимата на борда да клатят плавателния съд "като лодка", за да изхвърлят тръбите.

"Нямахме никаква представа за инженерните проблеми. Когато пътуваш със самолет, го правиш, без да знаеш как работят двигателите", разказва Кристин Даууд.

"Подгответе се за пътешествие, за което Жул Верн само може да си мечтае. Това не е пътуване за туристи, това е много повече", гласи пък рекламата на OceanGate.

Цялата организация изключително много притеснявала експертите в областта на дълбоководното гмуркане. Критикуван бил както цилиндричният дизайн на подводницата и сравнително големият прозорец от плексиглас, така и използването на комбинация от материали, които не се свързват добре.

През 2019 г. експерт по подводници чул пукане от корпуса на "Титан" при пробно гмуркане на Бахамите. Той изразил притесненията си пред Стоктън Ръш, но въпреки това компанията продължила да предлага гмуркания до "Титаник".

Самият Ръш смятал себе си повече за учен, отколкото за бизнесмен… и въпреки това голяма част от работата на OceanGate била да предлага и продава места на "Титан". Собственикът на фирмата искал да създаде добро име на компанията и предлагал билети на различен тип хора, които могат да "валидират" дейността му пред света. Един от тези хора е Алан Стърн – планетарен учен от Колорадо, който се свързал с Ръш.

Когато собственикът на OceanGate разбрал, че Стърн е важна клечка в НАСА, му предложил безплатен билет.

"Стоктън ми каза: "Не ме интересува дали след това ще правиш лекция по темата, искам да си ми ко-пилот. Ще те обучим, ти само ела", разказва Стърн.

По думите му компанията се рекламирала като "SpaceX, но в морето". Всички пасажери на подводницата се наричали "специалисти на мисията" – компанията категорично не искала да ги нарича клиенти, туристи или пасажери. На тях раздавали брандирани тениски и якета с избродирани имена и флагове на националностите им. Нашивка на рамото гласяла: "Екип за изследване на "Титаник".

Бизнес планът на OceanGate от 2021 г. насам бил да провеждат серия от 8-9-дневни експедиции в късна пролет или началото на лятото. Всяка от тях може да включва няколко гмуркания до останките на "Титаник", но само по едно за всеки клиент.

В деня на последното потапяне на "Титан" Кристин Даууд и семейството ѝ били на кораба "Полярния принц". Оставали часове до спускането на подводницата.

"Очите на мъжа ми светеха като на малко дете", разказва тя.

Екипажът бил инструктиран да си обуе дебели чорапи и да носи със себе си плетени шапки, защото "долу става много студено". Били помолени също да заредят любимите си песни на телефоните си, за да има музика по време на двучасовото спускане.

"Но без кънтри, моля", казвал Стоктън Ръш.

Влизането в подводницата било като промъкване през прозорец на автомобил. Вратата се затваряла и завинтвала.

И така Шахзада и Сюлейман изчезнали във водите на Атлантическия океан. Подводницата се спускала с около 25 метра в секунда. Осветлението вътре и отвън на "Титан" било изгасено, за да се пести енергията на батериите.

"Титан" започнал спускането си и бавно дневната светлина изчезвала. В цилиндричния корпус ставало все по-студено. Чувало се пукането от корпуса. Час и 45 минути след началото на мисията връзката с нея бил изгубена. "Титан" станал жертва на имплозия, която убила и петимата мигновено.