Другите за Данчо: Наследството (част IV)

След броени часове Йордан Йовчев ще излезе пред препълнените трибуни на зала "Арена Армеец", където ще изиграе последните си съчетания като активен спортист и ще сложи край на бляскавата си кариера.

След като вече ви представихме първите три части от рубриката "Другите за Данчо" - Железен, Легенда, Воля; Спортистът и Човекът; Най-доброто от най-добрия, вече е време да поговорим малко и за наследството на легендарния ни гимнастик.

"(Смее се). Не знам, може би трябва да питаш сина му", остроумничи Васил Вецев, когато го попитахме какво оставя след себе си спортистът Йордан Йовчев, но след това продължи в сериозен тон.

"Не мисля, че някой някога ще стигне това, което той е направил. Гимнастиката вече е толкова трудна и не мисля, че някой ще се доближи до него. Той смени толкова много поколения - ние бяхме заедно от 1993 до 2000, а чак сега той се отказва от спорта.

"След нас отбор нямаше, но той остана толкова много време. Той остана с младите и те израстваха пред очите му. Добре че беше той, защото след 2000 година спортната гимнастика щеше да си отиде. Добре че беше Йорданчо, за да запази нашия спорт жив. Надявам се това да се цени много в България", завърши Васко.

Християн Иванов пък ни припомни, че неговите победи и неговите постижения остават завинаги в паметта на хората и в световната история.

"Резултатите на Йовчев и дълголетието му в спортната гимнастика са го направили жива легенда. Всичко това остава в историята на гимнастиката и в историята на българския спорт. Завинаги", категоричен е Християн.

Деян Йорданов подкрепи мнението на Васко, че българската гимнастика е жива благодарение на усилията на Данчо Йовчев. Той беше още по-твърд в позицията си, че дори след отказването си, легендарният ни гимнастик ще издигне този спорт до нови висини като президент на федерацията.

"Първо, моето мнение е, че благодарение на Йовчев българската гимнастика още съществува. Той е последния от едно голямо поколение гимнастици. Съжалявам, че времената бяха други и ние всички, донякъде, бяхме наивни и заминахме надалеч", откровен е Дидо.

"Радвам се, че той и Краси се върнаха в България! Радвам се, че Данчо продължи кариерата си и я докара до нечувани върхове. Благодарение на него, всеки професионалист в гимнастиката по целия свят знае, че в България има такъв спорт.

"Другото е, че сега като президент на федерацията продължава да се бори и знам, че ще успее да възроди гимнастиката у нас", убеден е още той.

"Най-голямото наследство, което Данчо оставя като спортист, е примерът, който той беше в залата и извън нея. Винаги беше приятел с противника и противник със себе си. Винаги е очаквал най-много от себе си", пък са думите на Иван Иванов, които накратко обобщават цялата философия в кариерата на най-великия ни гимнастик, който е в края на своя невероятен път като активен спортист.

Очаквайте утре и поредната част от рубриката "Другите за Данчо", в която ще си поговорим за бъдещето на българската гимнастика и основната роля на Йордан Йовчев в него.